1И говори Моисей на князовете от племената на Израилевите синове и рече: Това е което заповяда Господ.
2Когато някой человек направи обричание Господу, или се закълне с клетва за да върже душата си с обязателство, да не наруши думата си, но да стори по всичко що е излезло из устата му.
3И ако някоя жена направи обричане Господу, и върже себе си с обязателство в бащиния си дом в младостта си,
4и чуе баща й обричанието й и обязателството й с което върза душата си, и премълчи й баща й, тогаз всичките й обричания ще си останат, и всяко нейно обязателство с което е вързала душата си ще си остане.
5Ако ли й възбрани баща й в който ден чуе, то всичките й обричания, или обязателствата й с които е вързала душата си, не ще да си останат; и Господ ще й прости, защото й е възбранил баща й.
6Ако ли се ожени, и има на себе си обричането си или нещо несмисленно изговорено с устните си с което е вързала душата си,
7и чуе мъж й, и премълчи й в който ден чуе, тогаз обричанията й ще си останат, и обязателствата й с които е вързала душата си ще си останат.
8Ако ли й възбрани мъж й в който ден чуе, тогаз ще унищожи обричанието й което е взела върху си, и онова което е несмислено продумала с устните си, с което е вързала душата си; и Господ ще й прости.
9Но обричане направено от вдовица или от напусната жена, всичко с което би вързала душата си ще си остане върху й.
10Ако ли е направила обричане в къщата на мъжа си, или е вързала душата си с клетвенно обязателство,
11и е чул мъж й, и премълчал й, и не й възбранил, тогаз всичките й обричания ще си останат, и всичките обязателства с които е вързала душата си ще си останат.
12Ако ли ги е мъж й съвсем унищожил в който ден е чул, всичко онова което е излязло из устните й за обричанията й и за вързването на душата й не ще да остане: мъж й ги е унищожил; и Господ ще й прости.
13Всяко обричане и всяко с клетва обязателство за смирение на душата й мъж й може да утвърди, и мъж й може да унищожи;
14ако ли мъж й следва да мълчи ден за ден, тогаз потвърждава всичките й обричания и всичките й обязателства които са върх нея: той ги е потвърдил, защото й е замълчал в който ден е чул.
15Ако ли ги унищожи някак после откак е чул, тогаз той ще понесе греха й.
16Тези са повеленията които заповяда Господ Моисею между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й в бащиния й дом.