Numbers 11— TZA

¹И роптаеха людете зле в ушите на Господа; и Господ чу, и пламна гневът му; и запали се между тях огън от Господа, и изпояде края на стана.

²И извикаха людете към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и престана огънят.

³И нарече се името на онова място \Тавера, защото се запали между тях огън от Господа.

⁴И множеството другоземци които бяха между тях показа силно желание; още и Израилевите синове плакаха пак и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?

⁵Ние помним рибата която ядяхме в Египет даром, и краставиците, и дините, и праса, и червения и чесновия лук;

⁶а сега душата ни е изсъхнала: няма в очите ни нищо освен манната.

⁷А манната бе като кориандрово семе, и видът й като на вделион.

⁸И людете ходеха наоколо и я събираха, и мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха потребници от нея; и вкусът й беше като вкус на пърженици от елей.

⁹И когато падаше росата в стана нощя, падаше на нея манната.

¹⁰И чу Моисей людете че плачат по родовете си, всеки на вратата на шатъра си; и разпали се силно гневът Господен, и стана мъчно на Моисея.

¹¹И рече Моисей Господу: Защо си оскърбил раба си? и защо не намерих благодат пред тебе, та си турил върх мене товара на всички тези люде?

¹²Аз ли зачнах всички тези люде? или ги съм аз родил, та ми говориш: Носи ги в пазухата си, както носи доилицата доимото дете, до земята на която си се клел на отците им?

¹³От де у мене месо да дам на всички тези люде? защото ми се оплакват и казват: Дай ни месо да ядем.

¹⁴Аз сам не мога да нося всички тези люде, защото са много тежки за мене.

¹⁵И ако правиш ти така с мене, то умъртви ме сега, моля, ако съм намерил благодат пред тебе, за да не гледам злощастието си.

¹⁶Тогаз рече Господ Моисею: Събери ми, седемдесет мъже от Израилевите старейшини които познаваш че са старейшини на людете и надзиратели тяхни, и доведи ги в скинията на събранието за да застанат там с тебе.

¹⁷И аз ще сляза и ще говоря там с тебе, и ще зема от духа който е на тебе и ще туря на тях; и ще носят товара на людете наедно с тебе, за да го не носиш ти сам.

¹⁸И кажи на людете: Очистете себе си за утре, и ще ядете месо; защото плакахте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. За това ще ви даде Господ месо, и ще ядете.

¹⁹Няма да ядете един ден, ни два дни, нито пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,

²⁰но цял месец, доде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото презряхте Господа който е между вас, и плакахте пред него и думахте: Защо излязох ме из Египет?

²¹И рече Моисей: Людете всред които съм аз са шестстотин тисящи пешци; и ти рече: Ще им дам месо да ядат цял месец.

²²Да се изколят ли за тях овците и говедата за да им бъдат доволни? или ще се съберат ли за тях всичките морски риби за да им бъдат доволни?

²³И рече Господ Моисею: Скратила ли се е ръката Господня? Сега ти ще видиш, ще се сбъде ли с тебе словото ми, или не.

²⁴И Моисей излезе та каза на людете думите Господни; и събра седемдесетте мъже от старейшините на людете, и постави ги около скинията.

²⁵Тогаз слезе Господ в облак и говори с него и взе от духа който беше на него и тури на седемдесетте мъже, старейшините; и като седна на тях духът, пророчествуваха, но не повториха.

²⁶Останаха обаче двама мъже в стана, името на единия Елдад, и името на другия Модад, и седна на тях духът; и те бяха от записаните, но не отидоха до скинията, и те пророчествуваха в стана.

²⁷И завтече се едно момче и обади на Моисея и рече: Елдад и Модад пророчествуват в стана.

²⁸И Иисус Навиевий син, слугата на Моисея, един от избраните негови, отговори и рече: Господине мой Моисее, възбрани им.

²⁹А Моисей му рече: Завиждаш ли ти за мене? Дано да бяха всичките люде Господни пророци, и Господ да тури духа си на тях!

³⁰И отиде Моисей в стана, той и старейшините Израилеви.

³¹Тогаз излезе вятър от Господа, и докара преперици от морето и хвърли ги върх стана до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; и те бяха до два лакта над лицето на земята.

³²Тогаз станаха людете всичкия онзи ден, и всичката нощ, и всичкия следващи ден та събираха препериците: онзи който събра най-малко събра десет корове; и простираха ги за себе си около стана.

³³А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, разпали се гневът Господен върх людете; и порази Господ людете с много голяма язва.

³⁴И нарекоха името на това място Киврот-атаава, защото бидоха погребени пожелавшите люде.

³⁵И дигнаха се людете от Киврот-атаава за Асирот, и останаха в Асирот.