1Думи на Неемия Ахалиевия син. И в месец Хаслев, в двадесетото лето, когато бях в Суса столицата,
2Ананий един от братята ми, дойде, той и някои от Юдея; и попитах ги за избавените Юдеи които бяха останали от пленението, и за Ерусалим.
3И рекоха ми: Останалите които останаха от пленението там в областта са в голямо озлобление и поношение; и стената на Ерусалим е разорена, и портите му са изгорени с огън.
4И когато чух тези думи седнах та плаках и сетувах няколко дни; и постих, и молих се пред небеснаго Бога
5и рекох: Моля се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, който пазиш завета и милостта към тези които те любят и пазят твоите заповеди,
6дано бъде сега ухото ти внимателно, и очите ти отворени, за да чуеш, молитвата на твоя раб с която се моля сега пред тебе дене и ноще за Израилевите синове твоите раби, и изповядвам греховете на Израилевите синове с които ти съгрешихме: и аз и домът на отца ми съгрешихме.
7Съвсем се развратихме пред тебе, и не упазихме заповедите, и повеленията, и съдбите които ти заповяда на раба си Моисея.
8Помни, моля се, словото което си заповядал ти на раба си Моисея и рекъл: Ако станете престъпници, аз ще ви разпръсна между народите;
9но ако се обърнете към мене, и упазите заповедите ми и ги вършите, ако има от вас хвърлени и до краищата на небесата, и от там ще ги събера, и ще ги доведа на мястото което избрах да населя името си там.
10А тези са раби твои и люде твои, които ти избави с голямата си сила и с крепката си ръка.
11Моля се, Господи, да бъде ухото ти внимателно в молитвата на раба ти и в молитвата на рабите ти които желаят да се боят от името ти; и направи да благоуспее, моля се, рабът ти този ден, и дай му да намери милост пред тогози человека. Защото аз бях виночерпец на царя.