Luke 8— TZA

¹И след това ходеше от град на град и от село на село да проповедва и да благовествува царството Божие; и дванадесетте ученици беха с него,

²и жени некои които беха изцелени от зли духове и болести, Мария нарицаемата Магдалина, из която беха излезли седем беса,

³и Иоана жената на Хуза настойника Иродов, и Сусана, и други много които му слугуваха от своят си имот.

⁴И понеже се стичаше народ много, и идеха при него от всеки град, рече с притча:

⁵Излезе сеятелът да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя и затъпка се, и птиците небесни го озобаха.

⁶А друго падна на камик, и като изникна изсъхна, защото немаше влага.

⁷Друго пък падна всред трънете, и като порастоха трънете заглушиха го.

⁸А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен. Това като говореше, възгласи: Който има уши да слуша, нека слуша.

⁹А питаха го учениците и казваха: Що значи тая притча?

¹⁰А той рече: Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие; а на другите се проповедва с притчи, щото гледаще да не видят и слушаще да не разумеват.

¹¹И тая е притчата. Семето е словото Божие.

¹²А посеяното край пътя са които слушат; след това идва дяволът и отнема словото от сърдцето им, да не би да поверват и се спасят.

¹³А което на камика, са онези които кога чуят, с радост приимат словото; и те корен немат; които за малко време верват, и във време на напаст отстъпват.

¹⁴А падналото в трънете, те са онези които са слушали, и от грижи и богатства и сласти житейски, отхождат и заглухнуват и не приносят плод.

¹⁵А което на добрата земя, те са онези които чуят словото, държат го в добро и благо сърце, и приносят плод в търпение.

¹⁶И никой като запали свещ не я покрива със съсъд, нито я туря под одъра, но я туря на светилника, за да гледат виделината тези които влезват.

¹⁷Защото нема скришно което не ще бъде явно, нито утаено което не ще да бъде знайно и не ще да излезе наяве.

¹⁸За това, гледайте как слушате; защото който има; ще му се даде; а който нема, и онова което мисли че има ще му се отнеме.

¹⁹И дойдоха при него майка му и братята му, и поради множеството не можеха да приближат до него.

²⁰И известиха му некои и казваха: Майка ти и братята ти стоят вън и искат да те видят.

²¹А той отговори и рече им: Мен са майка и братя тези които слушат словото Божие и го изпълняват.

²²И един ден влезе в ладия той и учениците му; и рече им: Да минем отвъд езерото; и отплуваха.

²³И във времето на плуването им той заспа; и спусна се буря ветрена в езерото, и пълнеше се ладията, и в опасност беха.

²⁴И пристъпиха та го разбудиха и казват: Наставниче, Наставниче, загинваме! А той стана та запрети на ветъра и на вълнението на водата; и уталожиха се, и стана тишина.

²⁵И рече им: Де ви е верата? А те уплашени чудеха се, и говореха си един на друг: Кой е този щото повелева и на ветровете и на водата, и го слушат?

²⁶И изплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.

²⁷И щом излезе на земята, срещна го от града некой си человек който от много време имаше бесове, и дреха не обличаше, и в къщи не стоеше, но в гробищата.

²⁸И като виде Исуса, извика, и припадна нему, и с глас голем рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога Вишнаго? моля ти се недей ме мъчи;

²⁹защото повеле нечистому духу да излезе из человека. (понеже от много време бе го прехванал; и връзваха го с вериги и с окови та го вардеха; но той разкъсваше връзките, и гонеше го бесът по пустините.)

³⁰И попита го Исус и рече: Как ти е името? А той рече: Легеон; защото много бесове влезоха в него.

³¹И молеха го да им не повелее да идат в бездната.

³²А там имаше стадо от много свине що пасеха по гората; и молеха му се бесовете да им дозволи да влезат в тех; и дозволи им.

³³И като излезнаха бесовете от человека, влезоха в свинете; и впусна се стадото през стръмнината в езерото та се издави.

³⁴А свинопасците като видеха това що стана побегнаха, и отидоха та известиха в града и в селата.

³⁵И излезоха да видят станалото; и дойдоха при Исуса, и намериха человека от когото беха излезли бесовете седнал при нозете Исусови, облечен и смислен; и убояха се.

³⁶И тези които беха видели това известиха им как изцеле бесният.

³⁷И всичкото множество от околността Гадаринска молиха му се да си отиде от тех; защото беха обзети от голем страх; а той влезе в ладията и върна се.

³⁸А человекът, от когото беха излезли бесовете, молеше му се да бъде с него; но Исус го изпрати и рече:

³⁹Върни се у дома си, и разкажи това което ти стори Бог. И отиде та проповедва по всичкия град това що му стори Исус.

⁴⁰А когато се върна Исус, прие го народът; защото всички го чакаха.

⁴¹И, ето, дойде един человек, на име Яир, (и той бе началник на съборището,) и падна на нозете Исусови, та му се молеше да влезе в дома му;

⁴²защото имаше дъщеря единородна, като на дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отхождаше, народът го притискаше.

⁴³И жена некоя си що имаше кръвотечение от дванадесет години, която бе издала на лекари всичкия си имот и не може да се излекува от никого,

⁴⁴приближи се изотзад, та се допре до полата на дрехата му; и тоз час престана течението на кръвта й.

⁴⁵И рече Исус: Кой е що се допре до мене? И понеже се отричаха всички, рече Петър и които беха с него: Наставниче, народът те притискат и угнетяват, а ти казваш: Кой е що се допре до мене?

⁴⁶Но Исус рече: Некой се допре до мене; защото аз усетих че сила излезе из мене.

⁴⁷И като виде жената че се не укри, дойде разтреперана и припадна нему та му изказа пред всичкия народ за коя причина се допре до него, и как на часа оздраве.

⁴⁸А той й рече: Дързай, дъщи, твоята вера те изцели: иди си с миром.

⁴⁹И когато още говореше, идва некой си от началника на съборището и казва му: Дъщеря ти умре: не труди учителя.

⁵⁰А Исус като чу отговори му и рече: Не бой се: тъкмо вервай, и ще се избави.

⁵¹И когато влезе в къщи, не остави никого да влезе освен Петра и Якова и Иоана, още бащата на момичето и майката.

⁵²И плачеха всички, и оплакваха го. А той рече: Не плачете: не е умрело, но спи.

⁵³И присмиваха му се, понеже знаеха че е умрело.

⁵⁴Но той изпъди на вън всичките, и хвана го за ръката и извика, и каза: Момиче, стани.

⁵⁵И повърна се духът му, и стана на часа; и повеле да му дадат да яде.

⁵⁶И удивиха се родителите му; а той им повеле да не кажат никому това що стана.