1А Исус пълен с Духа Светаго върна се от Иордан, и отведен биде Духом в пустинята;
2и там беше четиридесет дни изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни;: и като се изминаха те, напокон огладне.
3И рече му дяволът: Ако си Син Божий, речи на този камик да стане хлеб.
4И отвеща му Исус и рече: Писано е, че \не само с хлеб ще живее человек, но с всеко слово Божие.\
5И като го възведе дяволът на една планина висока, показа му всичките царства на вселенната в една минута време.
6И рече му дяволът: Тебе ще дам всичката тази власт и славата им; защото е мене предадена, и давам я комуто ща.
7И тъй, ако се поклониш ти пред мене, твое ще бъде всичко това.
8И отговори му Исус и рече: Махни се от мене, Сатано; защото е писано: \Господу Богу твоему да се поклониш, и само нему да послужиш.\
9И заведе го в Ерусалим, и постави го на крилото на храма, и рече му: Ако си Син Божий, хвърли се от тука долу;
10защото е писано: \На ангелите си ще заповеда за тебе да те упазят,
11и на ръце ще те подигат за да не препънеш о камик ногата си.\
12И отговори Исус и рече му: Речено е: \Да не изкусиш Господа Бога твоего.\
13И като свърши всеко изкушение дяволът, отстъпи от него до време.
14А Исус със силата на Духа върна се в Галилея; и слух излезе за него по всичката околност.
15И той поучаваше по съборищата им, и се прославяваше от всичките.
16И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и влезе по обичая си в съборището съботен ден, и стана да чете.
17И подадоха му книгата на пророка Исая; и като разгърна книгата, намери това место, дето бе писано:
18\Дух Господен е на мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите; проводи ме да изцеля съкрушените сърдцем, да проповедам на пленниците освобождение и на слепите прогледване, да пусна угнетените в свобода,
19да проповедам благоприятната Господня година.
20И като сгъна книгата, даде я на слугата и седна, а очите на всичките в съборището бяха се взрели в него.
21И начна да им говори: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
22И всички му засвидетелствуваха и чудеха се за думите на благодатта що излезваха из устата му и думаха: Не е ли този синът Иосифов?
23И рече им: Без друго ще ми кажете тази притча: Лекарю, изцери се сам си; което сме чули че е станало в Капернаум, стори и тука в отечеството си.
24И пак рече: Истина ви казвам че никой пророк не е приет в отечеството си.
25И наистина ви говоря, много вдовици беха в Израиля във времето на Илия когато се затвори небето за три години и шест месеца, в което време стана глад голем по всичката земя;
26и ни при една от тех не бе проводен Илия, тъкмо в Сарепта Сидонска при една вдовица жена.
27И мнозина прокажени имаше във времето на Елисея пророка в Израил; и никой от тех не бе очистен, тъкмо Нееман Сирианинът.
28Това като чуха тези които беха в съборището всички се изпълниха с ярост,
29и станаха та го изкараха вън из града и заведоха го при краят на ръта на който градът им беше съграден, за да го низринат.
30Но той мина изпомежду им и отиваше си.
31И слезе в Капернаум, град Галилейски; и поучаваше ги в съботните дни.
32И удивяваха се за учението му, защото неговото слово беше с власт.
33И в съборището имаше един человек, който имаше дух на нечист бес; и извика с глас голем,
34и казваше: Остави! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? Дошел си да ни погубиш ли? Зная те кой си, Светий Божий.
35И запрети му Исус и рече: Млъкни, и излез из него. И бесът го тръшна насред и излезе из него без да го повреди никак.
36И смаяха се всички, и разговаряха се помежду си и думаха: Що е това слово че той със власт и сила повелява на нечистите духове, и излезват?
37И разнесе се слух за него по всичките околни места.
38И като стана от съборището влезе в дома Симонов; и тъщата Симонова беше я хванала огница, и молиха го за нея.
39И той застана над нея и запрети на огницата; и остави я; и тоз час стана тя и слугуваше им.
40И когато залезваше слънцето, всички които имаха болнави от всекакви болести, доведоха ги при него; а той като възложи ръце на всекого едного от тех, изцели ги.
41От мнозина още и бесове изхождаха с кресък, и казваха: Ти си Христос Син Божий. И запрещаваше им и ги не оставяше да говорят, понеже го познаваха че е Христос.
42И като стана ден, излезе и отиде в пусто место; и народът го диреше, и дойдоха при него, и задържаваха го да си не иде от тех.
43А той им рече: че и в другите градове требва да благовестя царството Божие; понеже на това съм проводен.
44И проповедваше в съборищата Галилейски.