Luke 24— TZA

¹И в първия ден на седмицата, като беше сутрина рано, дойдоха на гроба носеще ароматите що беха приготвили, имаше още и други некои с тех.

²И намериха камика отвален от гроба.

³И като влезоха не намериха телото на Господа Исуса.

⁴И когато беха в недоумение за това, ето, предстанаха пред тех двама человека с блестещи дрехи.

⁵И те уплашени наведоха лице до земята; а человеците им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

⁶Нема го тука, възкръсна. Наумете си що ви говори когато беше още в Галилея

⁷и казваше как Син человечески ще бъде предаден в ръцете на грешни человеци, и ще бъде разпнат, и в третият ден ще възкръсне.

⁸И спомниха си неговите думи:

⁹И като се върнаха от гроба известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

¹⁰И тези които казваха това на апостолите беха Магдалина Мария и Иоана и Мария, майката Яковова, и другите с тех;

¹¹и техните думи се видеха пред тех като праздни приказки, и не ги верваха.

¹²А Петър стана и отиде на гроба тичешком, и щом надникна, вижда че лежаха саваните сами; и върна се назад и чудеше се в себе си за това що бе станало.

¹³И, ето, двама от тех в същия ден отиваха в село което се казва Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим.

¹⁴И те се разговаряха помежду си за всичко това що се бе случило.

¹⁵И като си приказваха и се разпитваха, приближи и сам си Исус и вървеше с тех:

¹⁶а очите им се удържаваха да го не познаят.

¹⁷И рече им: Какви са тези думи които си приказвате помежду си като пътувате и сте тъжни?

¹⁸И отговори единият на име Клеопа и рече му: Току ти ли си странен в Ерусалим и не знаеш това което стана в него тези дни?

¹⁹И рече им: Кое? А те му рекоха: За Исуса Назарянина, който бе мъж пророк, силен делом и словом пред Бога и пред всичкия народ:

²⁰и как го предадоха нашите първосвещеници и началници на осъждение смъртно, и разпеха го;

²¹а ние се надеехме че той е който ще да избави Израиля. Но при все това, този е днес третий ден откакто стана това.

²²Но и некои жени от нас смаяха ни, които отишли отзарана на гроба,

²³и, като не намерили телото му, дойдоха и казваха че видели и явление на ангели които казвали че той е жив.

²⁴И некои от нашите отидоха на гроба и намериха тъй както и жените рекоха; а него не видеха.

²⁵И той им рече: О безумни и късни на сърце да вервате все що е речено от пророците!

²⁶не требваше ли това да пострада Христос и да влезе в славата си?

²⁷И като начна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за него във всичките писания.

²⁸И наближиха до селото дето отхождаха; и той се приструваше че отива по-далеч.

²⁹И понудиха го и казваха: Остани с нас, защото е при вечер, и денът превали. И той влезе да остане с тех.

³⁰И като седна с тех на трапезата, взе хлеба и благослови, и преломи и даваше им.

³¹И тем се отвориха очите, и познаха го; а той стана невидим на тех.

³²И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията?

³³И станаха в истия този час та се върнаха в Ерусалим, и намериха събрани единадесетте, и тези които беха с тех,

³⁴които и казваха: че наистина възкръснал Господ, и явил се Симону.

³⁵Те пък приказваха това което стана в пътя, и как го познаха когато разчупваше хлеба.

³⁶И когато говореха това, сам си Исус предстана посред тех, и казва им: Мир вам.

³⁷А те се стреснаха и уплашиха се, понеже мислеха че дух виждат.

³⁸И рече им: Защо сте смутени? и защо влезват в сърдцата ви таквизи мисли?

³⁹Вижте ми ръцете и нозете, че съм истий аз: попипайте ме и вижте; защото дух нема плът и кости както гледате мене че имам.

⁴⁰И това като рече, показа им ръцете и нозете си.

⁴¹Но те от радост като се не доверяваха още и се чудеха, рече им: Имате ли нещо за ядене тука?

⁴²И те му дадоха част от печена риба, и меден сот.

⁴³И взе та яде пред тех.

⁴⁴И рече им: Тези са думите които ви приказвах когато бех още с вас, че требва да се изпълни все що е писано за мене в закона Моисеев и в пророците и в Псалмите.

⁴⁵Тогава им отвори ума да разумеят писанията.

⁴⁶И рече им че: Така е писано, и така требваше да пострада Христос и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

⁴⁷и да се проповеда в негово име покаяние и прощение на грехове във всичките народи, като се започне от Ерусалим;

⁴⁸а вие сте свидетели на това.

⁴⁹И, ето, аз проваждам върх вас обещанието на Отца си; а вие седете в града Ерусалим докле се облечете със сила от горе.

⁵⁰И ги изведе вън до Витания; и дигна ръцете си та ги благослови.

⁵¹И когато ги благославяше, отстъпи се от тех и възносяше се на небето.

⁵²И те му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голема радост;

⁵³и беха винаги в храма, хвалеще и благославеще Бога. Амин.