1И в това време дойдоха некои и му известиха за Галилеяните на които кръвта Пилат смесил със жертвите им.
2И отговори Исус и рече им: Мислите ли че тези Галилеяни за това що така пострадаха са били най-грешни от всичките Галилеяни?
3Казвам ви: не; но ако се не покаете, всинца така ще загинете.
4Или осемнадесетте онези върх които падна стълпът Силоамски и ги уби, мислите ли че те беха най-грешни от всичките человеци които живеят в Ерусалим?
5Казвам ви: не; но ако се не покаете, всинца така ще загинете.
6Казваше още тази притча: Некой си имаше в лозето си насадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, и не намери.
7И рече на лозаря: Ето три години как ида да търся плод от тази смоковница, и не намервам: отсечи я; защо да запраздня и земята?
8А той отговори и рече му: Господарю, остави я и това лето, докле разкопая около нея и насипя тор;
9и ако даде плод, добре; ако ли не, подир това ще я отсечеш.
10И една събота поучаваше в едно от съборищата;
11и, ето, беше там една жена която имаше дух болестен осемнадесет години, и сгърбена беше, и не можеше никак да се изправи.
12Като я виде Исус, извика и рече й: Жено, освободена си от болестта си.
13И положи на нея ръце, и тоз час се изправи жената, и славеше Бога.
14И отговори началникът на съборището, който негодуваше защото в събота я изцели Исус, и казваше, на народа: Шест дни са, в които требва да работите: в тех прочее идвайте и целете се, а не съботен ден.
15Отговори му Господ и рече: Лицемере! всеки един от вас не отвързва ли в събота вола или осела си от яслите, и го завожда та го напоява?
16А тая като е дъщеря Авраамова, която е вързал Сатана, ето, осемнадесет години, не требваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?
17И това като говореше той, посрамяваха се всичките, които му се противеха; и всичкият народ се радваше за всите славни дела негови.
18Казваше още: На какво е подобно царството Божие? и на що да го уприлича?
19Подобно е на зърно синапово, което человек взе и посея го в градината си; и порасте и стана дърво големо, и птиците небесни превитаваха в неговите ветви.
20И пак рече: На какво да уподобя царството Божие?
21Подобно е на квас който като го взе жена скри го в три мери брашно докле се вкисна всичкото.
22И като отиваше в Ерусалим, минуваше през градовете и през селата та поучаваше.
23И некой си му рече: Господи, малцина ли са които ще се спасят? А той им рече:
24Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото мнозина, казвам ви, ще искат да влезат, и не ще да могат.
25След като стане стопанинът на къщата и затвори вратата, а вие останете вън, и наченете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, Господи, отвори ни, и той отговори и ви рече: Не ви зная от къде сте;
26тогаз ще наченете да казвате: Ядохме пред тебе и пихме; и на нашите улици си поучавал.
27И ще рече: Казвам ви, не ви зная от къде сте: махнете се от мене всинца които работите неправда.
28Там ще бъде плач и скърцане със съби кога видите Авраама и Исаака и Якова и всите пророци в царството Божие, а вас че сте изпъдени вън.
29И ще дойдат от изток и запад, и от север и юг, и ще седнат в царството Божие.
30И, ето, има последни които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
31В него ден дойдоха некои Фарисеи, и казват му: Излез и си иди от тука, защото Ирод иска да те убие.
32И рече им: Идете и речете на тази лисица: Ето, бесове изпъждам, и правя изцеления днес и утре; и в третият ден се свършвам.
33Но требва аз днес и утре и в другия ден да ида; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.
34Ерусалиме! Ерусалиме! ти който пророците избиваш, и пратените до тебе с камене биеш, колко пъти поисках да събера чадата ти, както птица пилците си под криле, и не рачихте!
35Ето оставя се вам домът ваш пуст; и истина ви казвам че нема да ме видите дори дойде времето когато ще речете: Благословен който иде в името Господне.