1И в онези дни нямаше цар в Израил; и имаше един Левитин който живееше в страните на гората Ефрем, и взе за себе си наложница жена от Витлеем Юдин.
2И наложницата му стори блуд против него, и отиде си от него в дома на отца си в Витлеем Юдин, и остана там около четири месеца.
3И стана мъж й та отиде след нея за да й говори с добро и да я върне, и имаше с себе си слугата си и два осла; и тя го въведе в дома на баща си; и когато го видя на младата баща й, зарадва се че го посрещна.
4И удържа го тест му, на младата баща й, та седя с него три дни; и ядоха и пиха и пренощуваха там.
5И четвъртия ден, когато станаха на ранина, той се вдигна да си иде; но бащата на младата рече на зетя си: Укрепи сърдцето си с малко хляб, и после ще си отидете.
6И седнаха та ядоха и пиха двамата наедно; и на младата баща й рече на мъжа: Склони, моля, да пренощуваш, и нека се развесели сърдцето ти.
7И когато се дигна человекът да си иде, тестът му го принуди; за това остана та пренощува там.
8И стана рано в петия ден за да си иде; и на младата баща й рече: Укрепи моля сърдцето си. И останаха доде денят се преклони и ядоха двамата.
9И когато стана человекът да си отиде, той и наложницата и слугата му, на младата баща й: Ето, сега денят се преклонява към вечер: пренощувайте, моля: ето, денят е на свършване: пренощувай тука и нека се развесели сърдцето ти, и утре ставайте рано за пътя си и ще си отидеш на жилището си.
10Но человекът не рачи да пренощува, но стана и тръгна и отиде до срещу Иевус, който е Ерусалим, и имаше с себе си два осла оседлани; и наложницата му беше с него.
11И когато се приближиха до Иевус денят беше много преминал; и рече слугата на господаря си: Я ела и да свърнем в този град на Иевусците за да пренощуваме в него.
12И рече му господарят му: Да не свръщаме в чужд град който не е от Израилевите синове, но да заминем до Гавая.
13И рече на слугата си: Ела и да се приближим при едно от тези места, за да пренощуваме в Гавая или в Рама.
14И заминаха та вървяха. Зайде ги слънцето близу при Гавая, който принадлежи на Вениамина.
15И свърнаха там за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, седна на стъгдата в града; и нямаше человек да ги прибере в къщата си за да пренощуват.
16И, ето, един стар человек идеше от работата си от полето вечерта; и този человек беше от гората Ефрем, и беше пришлец в Гавая; а человеците на мястото бяха Вениаминци.
17И като подигна очите си видя человека, пътника на стъгдата в града; и рече старецът: Де отиваш?? и от де идеш?
18А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдин до страните на гората Ефрем от където съм аз; и ходих до Витлеем Юдин, а сега отивам в дома Господен; и няма никой да ме прибере в къщата си.
19А ние си имаме плява и храна за ослите си, още и хляб и вино за мене и за рабинята ти и за момчето което е с рабите ти: не сме оскъдни от нищо.
20И рече старият человек: Мир тебе, и всичката ти оскъдност да бъде на мене: само на стъгдата да не пренощуваш.
21И въведе го в дома си, и даде храна на ослите; и омиха нозете си, и ядоха и пиха.
22Като веселяха сърдцето си, ето, градските мъже, человеци беззаконни, обиколиха къщата, и тропаха на вратата, и говореха на стария человек домакина и думаха: Извади человека който влезе в дома ти, за да го познаем.
23И излезе при тях человекът, домакинът, та им рече: Недейте, братие мои, моля, недейте прави това зло; като е влязъл този человек в дома ми, недейте струва това безумие.
24Ето дъщеря ми девицата, и наложницата му: сега ще ги изведа вън, и смирете ги, и направете им щото ви е угодно; но на тогоз человека да не сторите едно таквоз дело на безумие.
25Но мъжете не рачиха да го послушат; и взе человекът наложницата си та им я изведе вън; и познаха я, и ругаха се над нея всичката нощ дори до утринта; и като се яви зората пуснаха я.
26И в зазоряването на деня дойде жената и падна при вратата на къщата на человека дето беше господин й, доде съмна.
27И стана господин й на утринта та отвори вратата на къщата и излезе за да отиде в пътя си; и ето жената наложницата му паднала при вратата на къщата, и ръцете й на прага.
28И рече й: Стани да си идем. Но нямаше кой да отговори. Тогаз человекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си.
29И като дойде в дома си, взе нож и хвана наложницата си та я разсече с костите й на дванадесет части, и прати ги в всичките предели на Израиля.
30И всички които гледаха думаха: Не е ставало нито се е виждало таквоз нещо от който ден Израилевите синове възлязоха из Египетската земя дори до този ден: размислете за това, съветвайте се, и кажете.