1И стана много мъчно на Иона, и възнегодува.
2И помоли се Господу и рече: О Господи, не беше ли тази думата ми когато бях още в отечеството си? За то предварих да бягам в Тарсис; защото знаех че си ти Бог благоутробен и милосерд, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за злото.
3И сега, Господи, вземи, моля ти се, душата ми от мене; защото ми е по-добре да умра нежели да живея.
4И рече Господ: Добре ли е да негодуваш?
5И излезе Иона из града, и седна към източната страна на града, и там си направи колиба, и седеше под нея на сянката доде да види що имаше да стане на града.
6И определи Господ Бог една тиква, която възлезе над Иона за да е сянка над главата му, за да го олекчи от скърбъта му. И зарадва се Иона заради тиквата с радост голяма.
7И когато се зазори на утринта определи Бог един червей, и порази тиквата, и изсъхна.
8И щом изгрея слънцето определи Бог източен горещ вятър; и нападна слънцето върху главата на Иона щото премираше; и поиска в сърдцето си да умре; и рече: По-добре ми е да умра нежели да живея.
9И рече Бог на Иона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И рече: Добре е да негодувам до смърт.
10И рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я възрастил, която се роди в една нощ и в една нощ се загуби.
11И аз не трябваше ли да пожаля Ниневия, великия град в който има повече от дванадесет тми человеци които не различават десницата си от левицата си, и скотове много?