1Повикни сега: има ли някой да ти отговори? И към кого от светите ще погледнеш?
2Наистина гневът убива безумния, И ревнованието умъртвява глупавия.
3Аз видях безумния като се вкореняваше; Но внезапно проклех къщата му.
4Синовете му са далеч от безопасност; И смазват ги по съдовищата, И няма кой да ги отърве;
5На които жетвата изяда гладният, И граби я през трънете, И имота им поглъща грабителът.
6Защото не излазя скръбта от пръстта, Нито печалта изникнува из земята.
7Но человек се ражда за печал, И искрите да хвъркат високо.
8Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9Който прави неизследими величия И чудеса безчислени;
10Който дава дъжд по лицето на земята, И проважда води по нивята;
11Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените:
12Който разпилява намеренията на хитрите, И не могат ръцете им да извършат предприятието си;
13Който хваща мъдрите в пронирството им, И съветът на лъстивите се низвергава.
14Дене посрещат тъмнина, И по пладне пипат както ноще.
15Но избавя сиромаха от меч, От устата им, и от ръката на силния.
16И сиромахът има надежда; А устата на беззаконието се затулят.
17Ето, блажен е онзи человек когото обличава Бог; За то не презирай наказанието на Всесилнаго;
18Защото той наранява, и обвързва; Поразява, и ръцете му изцеляват.
19В шест скърби ще те освободи; И в седмата няма да те досегне зло.
20В глад ще те избави от смърт, И в бран от ръка на меч.
21От бич на език ще бъдеш упазен, И не ще се уплашиш от погибел когато дойде.
22На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове.
23Защото ще имаш споборство с каменете на полето; И дивите зверове ще мируват с тебе.
24И ще познаеш че шатърът ти е в мир; И ще посетиш жилището си, и не ще намериш нищо оскудно.
25И ще познаеш че е много твоето семе, И потомците ти както тревата на земята.
26Ще идеш в дълбока старост в гроба, Както се скупува купен от жито в времето си.
27Ето, това издирихме: така е: чуй го и познай за себе си.