1И Елиу продължи и рече: -
2Потърпи ме малко, и ще ти явя; Защото има още думи за Бога.
3Ще взема отдалеч ведението си, И ще отдам правда на Създателя си,
4Защото думите ми наистина не ще бъдат лъжливи. Съвършеният въ ведението е при тебе.
5Ето, Бог е крепък, но не презира никого: Крепък в сила на мъдрост.
6Няма да даде живот на нечестивия, А на сиромасите дава правото.
7Не оттегля очите си от праведните, Но даже и с царе ги туря и с царе да седят на престол винаги, И са възвишени.
8И въ вериги вързани ако да са, И хванати с въжя на скърб,
9Тогаз им явява делата им И престъпленията им, че са се преумножили,
10И отваря и ухото им за поучение, И заповядва да се върнат от беззаконието.
11Ако послушат и послужат, Ще свършат дните си в добро И годините си въ веселия.
12Но ако не послушат, ще минат през меч, И ще умрат в неведение
13А лицемерите в сърдце трупат гняв: Не ще викнат когато ги свърже:
14Душата им умира в младост, И животът им се свършва между мръсните.
15Избавя скърбния в скръбта му, И в бедство отваря ушите им.
16И така би те извел из теснина в ширина Дето няма теснота; И предлаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17Но ти си изпълнил съд на нечестив: Съд и съдене ще те постигнат.
18Понеже има ярост, внимавай с удар да не те довърши: Тогаз нито голямо изкупване би те избавило.
19Ще погледне ли на богатството ти? Нито на злато, нито на всичката сила на имота.
20Не желай нощта, В която людете изчезват от мястото си.
21Внимавай да се не обърнеш към беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от скърбта.
22Ето, Бог е възвишен в силата си: Кой поучава като него?
23Кой му е определил пътя му? Или кой може да му рече: Направил си беззаконие?
24Помни да възвеличиш неговото дело Което гледат человеците.
25Всеки человек го види: человек гледа това от далеч.
26Ето, Бог е велик, и ние го не знаем; И числото на годините му е неизследвано.
27Когато възвлича водните капки, Те изливат от парите му дъжд
28Който облаците изтакат: Изобилно капят върх человека.
29Може ли още някой да разумее разпростиранията на облаците, Шума на скинията му?
30Ето, разпростира светлината си върху нея, И покрива морските дъна;
31Понеже чрез тях съди народите, И дава храна изобилно.
32В дланите си крие светкавицата, И заповядва й де да удари:
33Поръча й заради приятеля си, А против нечестивия готви гняв.