1И пак отговори Елиу та рече: -
2Слушайте думите ми, о мъдри; И дайте ми слушане, вие умни;
3Защото ухото опитва думите, А небцето вкушава ястието.
4Да изберем за себе си съд: Да знаем помежду си кое е доброто.
5Защото Иов рече: Праведен съм; И Бог отстрани съда ми:
6Излъган съм в съда си: Раната ми е неизцелима без да имам престъпление.
7Кой человек, като Иова, Пие укори като вода,
8И пътува в съдружество с делателите на беззаконието, И ходи с нечестиви человеци?
9Защото рече: Нищо не ползува человека Да благоугождава Богу.
10Заради това слушайте ме, разумни мъже: Да не бъде да има неправда в Бога, И у Всесилнаго беззаконие!
11Защото ще отдаде на человека според делото му, И ще направи да намери всеки според пътя си.
12Наистина Бог няма да направи нечестие, Нито Всесилний ще извърне правосъдието.
13Кой е турил върх него грижата на земята? Или кой е наредил всичката вселенна?
14Ако тури сърдцето си на человека, Ще оттегли при себе си духа му и диханието му:
15Ще издъхне купно всяка плът, И человекъ ще се върне в пръстта
16Сега, ако имаш разум, чуй това: Слушай гласа на думите ми.
17И този който ненавиди правото ще властвува ли? И ще изкараш ли повинен крепкия праведник
18Който говори на цар: Нечестив си, - На князове: Беззаконни сте, -
19Който не приима лицето на князове, Нито гледа на богатия повече нежели на сиромаха, Понеже всички тези са дело на ръцете му?
20В една минута ще умрат, И в полунощ людете ще се смутят и ще прейдат; И якият ще се махне, не с ръка.
21Защото очите му са върху пътищата на человека, И гледа всичките негови стъпки.
22Няма тъмнина нито смъртна сянка Дето да се скрият делателите на беззаконието;
23Понеже не ще да тури вече человека в изпитание За да дойде в съд с Бога.
24С неизследван способ ще строши крепките, И ще тури други вместо тях;
25Защото знае делата им, И обръща нощ и те се сътриват.
26Ударя ги като нечестиви На място дето има зрители,
27Понеже се уклониха от него, И не познаха ни един от пътищата му,
28И направиха да дойде при него викът на сиромасите, И чу вика на угнетените.
29И когато той утешава, кой ще смути? И когато крие лицето си, кой може да го види?. Било за народ или человека еднакво,
30За да не царува лицемер, И да се не впримчват людете.
31Наистина към Бога трябва някой да говори: Пострадах, не ща да направя вече зло.
32Което аз не видя, ти ме научи: Ако съм сторил беззаконие, не ща да сторя вече.
33Да ли според мнението ти ще направи въздаянието, че ти отхвърляш? Защото ти ще избереш, а не аз: Говори прочее което знаеш.
34Разумни мъже ще ми рекат, И мъдрий человек който ме слуша ще рече:
35Иов не говори съ знание, И думите му не са с разум.
36Желанието ми е Иов да се изпита до конец; Понеже отговори като нечестиви человеци.
37Защото на греха си притуря нечестие: Ръкоплеще между нас, И умножава думите си против Бога.