Job 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, На които бащите не бих рачил да туря с псетата на стадото си.
2 И наистина в какво можеше да ме ползува силата на ръцете им От които крепостта е изчезнала?
3 От нямане и глад бяха постали: Бягаха в безводна земя, тъмна, пуста, и опустошена;
4 И между храстията късаха слез, И коренете на смерчията за своя храна.
5 Бяха изпъдени измежду человеците: Викаха върх тях като върх крадци.
6 Живееха в стръмнините на дебрите, В дупките на земята и на канарите.
7 Ревяха между храстията: Под трънете се събираха:
8 Безумни и безчестни, Изгонени бидоха из земята.
9 А сега аз им съм песен, Още им съм и преговорка.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят на лицето ми.
11 Понеже Бог съсипва преимуществото ми и ме смири, Хвърлиха и те уздата пред мене.
12 Отдясно стават щенетата, Тласкат нозете ми, И приготовят против мене пагубните пътища.
13 Развалят пътя ми, Умножават злощастието ми: Няма за мене помощник против тях.
14 Идат като през широк пролом, като силно наводнение: Под развалините нападат върх мене.
15 Обърнаха се ужаси върх мене. Гонят душата ми като вятър; И благополучието ми преминва като облак.
16 И сега душата ми се изля в мене: Скърбни дни ме постигнаха.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 От върлата сила на болестта ми измени се дрехата ми; Стяга ме както ошийникът на хитона ми.
19 Хвърли ме в калта; И заприличах на пръст и на прах.
20 Викам към тебе, и не ми отговаряш Стоя, и не поглеждаш към мене.
21 Обърнал си се жесток към мене; С крепката си ръка ми враждуваш:
22 Дигаш ме, възкачаш ме на вятъра, И стопяваш ме до сущ.
23 Зная наистина че ще ме докараш до смърт И в дома определения за всеки жив.
24 Но Той няма да простре ръка в развалините Ако викат когато погубя.
25 Не плаках ли аз за оногоз който бе в жестоките дни? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Когато очаквах доброто, тогаз дойде злото; И когато ожидавах виделината, тогаз дойде тъмнината.
27 червата ми възвряха и не си починаха: Скърбни дни ме стигнаха.
28 Ходих почернял, не от слънце: Станах, виках в събрание.
29 Станах брат на чакалите И другар на камилоптиците.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от пламенение;
31 И китарата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.