1След това отвори Иов устата си та прокле деня си.
2И говори Иов и рече: -
3Да погине денят в който се родих, И нощта в която рекоха: Роди се мъжко.
4Да бъде тъмнина онзи ден: Бог да го не потърси от горе, И да не изгрее на него виделина.
5Тъмнина и смъртна сянка да го обладаят: Мрак да седи на него: Мрачността на деня да го направи ужасен.
6Тъмнина да обладае онази нощ: Да се не събере с дните на годината: Да не влезе в числото на месеците.
7Ето, пуста да остане оная нощ: Глас радостен да не дойде върху нея.
8Да я прокълнат тези които кълнат дните, Тези които са готови да дигнат Левиатана.
9Да помрачеят звездите на вечерта й: Да чака видело, и да няма, И да не види първите лучи на зората;
10Защото не затвори дверите на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11Защо не умрях от рождението; И не издъхнах щом излязох из утробата?
12Защо ме приеха коленете? Или защо съсците за да суча?
13Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогаз щях да съм в упокоение
14Наедно с царе и съветници земни Които си градят запустения,
15Или с князове които имаха злато, Които бяха напълнили домовете си с сребро;
16Или като изверг, скрит, не щеше да ме има, Както младенци които видело не са видели.
17Там нечестивите престават да смущават, И там утрудените се упокояват.
18Наедно се упокояват и пленените: Не чуят глас насилнически.
19Там са малък и голям, И рабът е свободен от господаря си.
20Защо се даде видело на злощастния, И живот на ограничения в душата,
21Които желаят смъртта, и няма я Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22Които се много радват и веселят Когато намерят гроба?
23Защо се е дало видело на человека комуто пътят е скрит, И когото Бог е затворил?
24Защото преди ястието ми дохожда стенанието ми, И риканията ми се изливат като вода.
25Защото онова от което се боех случи ми се, И онова от което треперях дойде върх мене.
26Нямам мир, нито упокоение, нито тишина; И смущение ме нападна.