1И отговори Иов та рече: -
2И днес оплакването ми е горко: Раната ми е по-тежка от стенанието ми.
3Ах, да бих знаел де да го намеря! Отишел бих до престола му:
4Изложил бих съд пред него, И напълнил бих устата си с доказателства:
5Познал бих думите които би ми той отговорил, И разумял бих що щеше да ми рече!
6Да ли с голяма сила щеше да се препира с мене? Не! но щеше да тури в мене сила.
7Тогаз можеше праведният да се разговори с него; И аз бих се освободил за всегда от Съдията си.
8Ето, отхождвам напред, но няма го, И назад, но го не виждам,
9Наляво, дето работи, но не мога да го видя: Крие се надясно, и го не виждам.
10Знае обаче пътя ми: изкусил ме е: Ще изляза като злато.
11Ногата ми хвана стъпките му: Упазих пътя му и не се уклоних
12От заповедта на устните му, и не се оттеглих назад. Съхраних думите на устата му повече от нуждната си храна.
13Но той е в едно намерение; и кой може да го отвърне? И което желае душата му прави.
14Защото върши което ми е определено; И много таквиз има у него.
15За това ужасавам се от лицето му: Размишлявам, и треперя от него.
16Защото Бог умекчи сърдцето ми, И Всесилний ме ужаси;
17Понеже не бидох отсечен преди тъмнината, И не скри мрака от лицето ми.