1Диханието ми чезне, Дните ми гаснат, За мене вече гробищата остават.
2Няма ли присмиватели при мене? И не пренощува ли окото ми в огорченията им?
3Тури, моля, поръчник за мене при себе си: Кой би плеснал ръка с мене?
4Защото си скрил сърдцето им от разумност, За това не ще ги възвисиш.
5Който предава приятели на грабеж, Очите на чадата му ще изтаят.
6И постави ме притча на людете; И укор станах аз пред тях.
7И отстъпиха очите ми от скърб, И всичките ми удове станаха като сянка.
8Правите ще се почудят на това, И неповинният ще се подигне против лицемера.
9А праведният ще държи пътя си, И който има чисти ръце ще нарасти силата си.
10А вие всички върнете се и дойдете; Защото не ще мога намери между вас разумен.
11Дните ми преминаха: Намеренията ми и желанията на сърдцето ми се пресякоха.
12Туриха нощ за ден: Виделината е близу при тъмнината,
13Ако чакам, гробът е жилището ми: Постлах одъра си в тъмнината.
14Викнах към тлението: Отец ми си ти,- Към червиете: Майка и сестра ми сте.
15И де е сега надеждата ми? И кой ще види надеждата ми?
16В дълбочината на ада ще слезе тя Когато се упокоим наедно в пръстта.