1Ето, окото ми видя всичко: Ухото ми чу и разумя това.
2Което знаете вие, зная и аз: Не съм по-долен от вас.
3Но аз ще говоря на Всесилнаго, И желая да вляза в състязание с Бога.
4А вие сте измислители на лъжа: Всинца сте безполезни лекари.
5Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6чуйте сега състязанието ми. И дайте внимание в оправданията на устните ми.
7За Бога неправедно ли ще говорите? За него лъст ли ще произносите?
8За него лицеприятие ли ще направите? Ще се съдите ли за Бога?
9Добро ли е да ви изследи той? Или ще можете ли да го излъжете както излъгват человека?
10Той непременно ще ви обличи, Ако тайно правите лицеприятие.
11Величието му не ще ли да ви ужаси? И страхът му не ще ли да падне върх вас?
12Вашите възпоминания са подобни на пепел: Твърделите ви са като твърдели от кал.
13Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върх мене каквото ще.
14Защо вземам плътта си в зъбите си, И турям живота си в шепата си?
15Той ако и да ме убива, аз на него се надея; Но ще защитя пътищата си пред него.
16Даже той ще е моето спасение, Защото лицемер не ще излезе пред него.
17Послушайте внимателно словото ми; И изявението ми да бъде в ушите ви.
18Ето сега, аз съм наредил съдбата си: Зная че ще се оправдая.
19Кой е онзи който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20Но само две неща не ми направяй, Тогаз не ще се скрия от лицето ти, -
21Отдалечи ръката си от мене; И страхът ти да ме не ужаси.
22После повикай ти, и аз ще дам отговор; Или аз да говоря, и ти върни отговор.
23Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми прегрешението ми и греха ми.
24Защо криеш лицето си, И мене считаш за неприятел на себе си?
25Ще покажеш ли себе си страшен на лист завяван? И ще гониш ли суха плява?
26Защо пишеш горести против мене, И правиш ме да наследвам беззаконията на младостта си,
27И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища? Забележваш дирите на нозете ми.
28И това мое тяло тлее като гнила вещ, Като дреха от молец сядена.