1И отговори Софар Нааматецът и рече: -
2Не се ли дава ответ на много думи? И многоречивият ще се оправдае ли?
3Праздните ти думи ще затулят ли устата на человеците? И ти да се присмиваш, а тебе някой да те не посрами ли?
4Защото ти си рекъл: Говоренето ми е право, И чист съм аз пред очите ти.
5Но дано би проговорил Бог, И да би отворил устните си против тебе,
6И да ти явеше тайните на мъдростта че са двойни от колкото се знае. Знай, прочее, че Бог по-малко от беззаконието ти изисква от тебе.
7Можеш ли да избродиш Божиите дълбини? Можеш ли да издириш Всесилния съвършено?
8Те са високи до небето: що можеш да направиш? По-дълбоки са от ада: що можеш да познаеш?
9Мярата им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10Ако дойде той та затвори или събере, То кой може да го забрани?
11Защото той знае суетата на человеците, И нечестието види; И няма ли да даде внимание?
12А человек суетен гордее се, И человек се ражда диво оселче.
13Ако приготвиш ти сърдцето си И простреш ръцете си към него,
14Ако има беззаконие в ръцете ти, отдалечи го. И не оставяй да се насели нечестие в шатрите ти.
15Тогаз само ще повдигнеш лицето си без петно, И утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16Защото ти ще забравиш скърбта: Ще я помниш както води които са оттекли.
17И твоят век ще бъде по-светъл от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора;
18И ще си безопасен, защото има надежда; Ей, ще копаеш, и ще си легнеш безопасно.
19Ще легнеш, и не ще има кой да те устрашава; И мнозина ще търсят твоето лице.
20А очите на нечестивите ще изтаят, И прибежище не ще да има за тях, И надеждата им ще е издъхване.
21***