1Словото което говори Господ против Вавилон, против Халдейската земя, чрез пророк Иеремия: -
2Възвестете между народите, И прогласете, и дигнете знаме: Прогласете, не крийте: Речете: Превзе се Вавилон, Посрами се Вил, Съкруши се Меродах, Посрамиха се истуканите му, Съкрушиха се идолите му;
3Защото от север възлиза народ против него Който ще направи земята му пуста, И не ще има кой да живее в него: От человек до скот ще бягат и ще отидат.
4В онези дни и в онова време, говори Господ, Ще дойдат Израилевите синове, Те и Юдините синове купно: Ще ходят и ще плачат, Ще отидат и ще потърсят Господа Бога своего.
5Ще питат за Сион С лицата си обърнати на там, и ще говорят: Елате и да се съединим с Господа В завет вечен който няма да се забрави.
6Людете ми станаха изгубени овци: Пастирите им ги заблудиха, Направиха ги да обикалят по планините: Отидоха от планина на хълм, Забравиха кошарата си.
7Всичките които ги намерваха пояждаха ги; И враговете им рекоха: Не сме ние повинни; Защото те съгрешиха против Господа, селението на правдата, Ей, против Господа, надеждата на отците им.
8Бягайте изсред Вавилон, И излезте из земята на Халдейците, И бъдете като ярци пред стадо.
9Защото, ето, аз ще подигна И възведа върх Вавилон Събрание на големи народи от северната земя, И ще се опълчат против него: От там ще се превземе: Стрелите им ще бъдат като на юнак изкусен, Няма да се върнат праздни.
10И Халдея ще бъде в разграбване: Всичките й разграбители ще се наситят, говори Господ.
11Понеже се радвахте и веселехте се, Обиратели на наследието ми, Понеже скачахте като юница на трева, И цвилехте като коне,
12Майка ви се посрами много, Родителката ви се посрами: Ето, тя ще бъде последна на народите, Земя пуста, суха, и непроходима.
13Поради гнева Господен няма да се насели, Но ще запустее всичкий: Всеки който минува през Вавилон ще се ужаси, И ще позвизди за всичките негови язви.
14Опълчете се против Вавилон отвред: Всички които запъвате лък, Устрелете се против него, не жалете стрели; Защото съгреши Господу.
15Възкликнете върх него отвред: Той простря ръката си: Паднаха основанията му, Съсипаха се стените му; Защото това е отмъщението Господне: Отмъстете му: Както той направи, направете му.
16Отсечете от Вавилон оногоз който сее, И който държи сърп в жетвено време: От лицето на лютия меч Ще се върне всеки при людете си, И ще бягат всеки в земята си.
17Израил е овца която се скита: Лъвове я гониха: Първо Асирийският цар я изяде; А после този Навуходоносор Вавилонский цар Сгриза костите й.
18За то така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Ето, аз ще накажа Вавилонския цар и земята му Както наказах Асирийския цар.
19И ще доведа пак Израиля в селението му; И ще пасе в Кармил и Васан, И душата му ще се насити Върху гората Ефрем и Галаад.
20В онези дни и в онова време, говори Господ, Беззаконието Израилево ще се потърси, и не ще го има, - И Юдините грехове, и няма да се намерят; Защото ще простя които оставя остатък.
21Възлез върх земята на Мератаим И върх жителите на Фекод, Разори и изтреби вслед тях, говори Господ, И направи по всичко както ти заповядах.
22Глас на бран в земята, И голямо съкрушение.
23Как се счупи и съкруши Млатът на всичката земя! Как стана Вавилон запустение между народите!
24Турих ти сет, ей, и хвана се ти, Вавилоне, и не позна: Намери се, още и се улови ти, Защото си се съпротивил Господу.
25Господ отвори оръжницата си Та извади оръжията на гнева си; Защото това дело има Иеова Господ на Силите В земята на Халдейците.
26Елате върх него от краищата земни, Отворете житниците му, Натрупайте го като купове и го изтребете: Да не остане от него остатък.
27Заколете всичките му телци: Да слязат в клане: Горко им! защото дойде денят им, Времето на посещението им.
28Глас на тези които бягат И които са се отървали от Вавилонската земя, За да въвести в Сион Отмъщението на Господа Бога нашего, Отмъщението за храма му.
29Свикайте стрелците върх Вавилон: Всички които запъвате лък, Разположете стан против него наоколо: Из него никой да се не отърве: Въздайте му според делото му: По всичко що е направил, направете му; Защото се възгордя против Господа, Против Светаго Израилева.
30За то младите му ще паднат в стъгдите му, И всичките му мъже ратници Ще загинат в онзи ден, говори Господ.
31Ето, аз съм против тебе, о горделиве, Говори Господ Бог Саваот; Защото дойде денят ти, Времето в което ще те посетя.
32И горделивият ще се препъне и падне, И не ще има кой да го подигне; И ще запаля огън в градовете му, И ще пояде всичките му околности.
33Така говори Господ Саваот: Израилевите синове и Юдините синове се насилствуваха купно; И всички които ги заплениха удържаха ги: Отрекоха се да ги пуснат.
34Но Изкупителят им е крепък, - Господ на Силите името му. Непременно ще съди съда им, За да успокои земята И да смути Вавилонските жители.
35Меч върх Халдейците, говори Господ, И върх жителите на Вавилон, И върх големците му, и върх мъдрите му!
36Меч върх прелъстителите! и ще изумеят: Меч върх юнаците му! и ще се разтреперят:
37Меч върх конете им, и върх колесниците им, И върх всичките смесени люде които са всред него! И ще бъдат като жени: Меч върх съкровищата му! и ще се разграбят:
38Суша върх водите му! и ще изсъхнат; Защото е земя на изваяни, И полудели са вслед идолите си.
39За то диви котки и иени Ще се населят там, И камилоптици ще се населят в него; И не ще да е населен вече във век, Нито обитаем в род и род.
40Както разори Бог Содом и Гомор И ближните им места, говори Господ, Така человек няма да живее там, Нито человечески син ще пришелствува в него.
41Ето, люде ще дойдат от север, И народ голям и царе много Ще станат от краищата на земята.
42Лък и копие ще държат: Жестоки са и немилостиви: Гласът им хвучи като море; И възсядат на коне, Опълчени като мъже на бран Против тебе, дъщи Вавилонска.
43чу Вавилонский цар слуха им: Ръцете му разслабяха: Утеснение го обзе, Болки като на жена кога ражда.
44Ето, ще възлезе както лъв От надуването на Иордан Против силното жилище; Но аз скоро ще ги изпъдя из него; И кой е избран, да го поставя над него? Защото кой е подобен мене? и кой ще ми противостане? И кой е онзи пастир който ще застане против лицето ми?
45За то слушайте съвета Господен Който съвеща против Вавилон, И мислите му които намисли против Халдейската земя. Непременно и най-малките от стадото ще ги повлекат: Непременно селението им ще запустее с тях.
46От екота на превзимането на Вавилон Земята се потресе, И вопъл се чу в народите.