1Словото Господне което биде към Иеремия за бездъждието.
2Юда ридае, и портите му са изнемощели: Седят наземи чернооблечени; И възлезе викът на Ерусалим.
3И големците му проводиха малките си за вода: Отидоха при кладенците, и не намериха вода, Върнаха се с праздните си съсъди: Посрамиха се и се постидиха, и покриха главите си.
4Понеже земята се разпукна Защото нямаше дъжд на земята: Земледелците се посрамиха, Покриха главите си.
5И кошутата още роди на полето, И остави рожбата си понеже нямаше трева.
6И дивите осли застанаха по високите места: Смъркаха въздуха като чакали: Очите им повенаха понеже нямаше трева.
7Господи, беззаконията ни ако и да засвидетелствуват против нас, Ти направи заради името си; Защото отстъпленията ни се умножиха: На тебе съгрешихме.
8Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скърбно време, Защо да си като пришлец на таз земя, И като пътник що свраща да пренощува?
9Защо да си като человек прехласнат, Като крепък който не може да избави? Но ти, Господи, всред нас си. И името ти се нарече върху нас: не ни оставяй.
10Така говори Господ на този народ: Понеже възлюбиха да се скитат, И не удържаха нозете си, За то Господ не благоволи в тях: Сега ще си напомни беззаконието им, И ще посети греховете им.
11И рече ми Господ: Не се моли за тези люде за добро.
12И ако постят, не ще послушам викането им; И ако принесат всесъжения и приношения, Не ще благоволя в тях, Но ще ги уморя с нож и с глад и с мор.
13И рекох: О Господи Иеова! Ето, пророците говорят тям: Няма да видите нож, нито ще има глад у вас, Но ще ви дам мир безопасен на това място.
14И рече ми Господ: Лъжливо пророчествуват пророците в името ми: Аз не съм ги проводил, нито им съм заповядал, Нито им съм говорил: Те пророчествуват вам лъжливо видение и прорицание, И суета, и прелъщението на сърдцето си.
15За то така говори Господ За пророците които пророчествуват в името ми Когато аз не съм ги проводил, Но те казват: Нож и глад не ще има на това място: С нож и с глад ще бъдат изтребени онези пророци;
16А людете на които те пророчествуват Ще бъдат изхвърлени по улиците на Ерусалим От глад и нож; И не ще има кой да ги заравя, Тях, жените им, и синовете им, и дъщерите им; И ще излея върх тях злото им.
17За то ще им кажеш това слово: Нека проливат очите ми сълзи нощя и деня, И нека не престанат; Защото девицата, дъщерята на людете ми, Съкруши се с голямо съкрушение, с рана много лоша.
18Ако изляза на полето, Ето убиените с нож; И ако вляза в града, Ето изтаялите от глад; А пророкът още и свещеникът Отидоха в земя която не знаеха.
19Отхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата ти от Сион? Защо си ни поразил, та няма изцеление за нас? чакахме мир, но нищо добро, И времето на лекуването, и ето смятение
20Познаваме, Господи, нечестието си, Беззаконието на отците си, че сме ти съгрешили.
21Не се погнусявай от нас, заради името си: Не обезчестявай престола на славата си: Напомни си, не разрушавай завета си с нас.
22Има ли между идолите на езичниците някой да дава дъжд? Или небесата дават ли дъждове? Не си ли ти, Господи Боже наш? Заради това ще те чакаме; Защото ти си направил всичко това.