1В летото в което умря цар Озия видях Господа че седеше на престол висок и превъзнесен, и възкрилието му изпълни храма.
2Над него стоеха серафими, от които всеки имаше по шест крила: с двете покриваше лицето си, и с двете покриваше нозете си, и с двете летеше.
3И викаха един към друг и думаха: - Свет, свет, свет Господ Саваот Всичката земя е пълна със славата му.
4И основанията на праговете се поклатиха от гласа на тогова що викаше, и домът се напълни с дим.
5Тогаз рекох: Горко ми! защото загинах; понеже съм человек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видеха Царя, Господа Саваота.
6Тогаз долетя при мене един от серафимите, и имаше в ръката си разпален въглен който бе взел с клещи от олтаря.
7И допря го до устата ми, и рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се очисти.
8И чух гласа Господен който говореше: Кого ще проводя? и кой ще отиде за нас? Тогаз рекох: Ето аз, проводи ме.
9И рече: Иди та кажи на тези люде: - С уши ще чуете, но няма да разумеете, И с очи ще видите, но няма да разберете:
10Направи тлъсто сърдцето на тези люде, И направи тежки ушите им, и затвори очите им, За да не гледат с очите си, и да не слушат с ушите си, И разумеят със сърдцето си, и се обърнат та се изцелят.
11Тогаз рекох: Господи, до кога? И отговори: Доде запустеят градовете, та да няма жител, И къщите, та да няма человек, И земята да запустее съвсем;
12Доде отдалечи Господ человеците, И стане голямо безлюдство всред земята.
13Но ще остане в нея още една десета част. И тя пак ще се изнури: Както теревинтът и дъбът на които Пънът остава в тях когато се отсекат, Така светото семе ще бъде пънът й.