1Ето, ръката Господня не се е скратила да не може да спаси, Нито ухото му натегнало да не може да чуе;
2Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего, И греховете ви скриха лицето му от вас за да не чуе.
3Защото ръцете ви са осквернени от кръв, И пръстите ви от беззаконие: Устните ви думат лъжи: езикът ви преговаря зло.
4Никой не вика за правдата нито се съди по истина: Уповават на суетата, и говорят лъжи: Зачнуват злоба, и раждат беззаконие.
5Василискови яйца мътят, И тъкат нишка паячна. Който яде от яйцата им умира; И ако счупи некое, излазя ехидна.
6Нишките им не стават за дрехи, Нито ще се облекат от делата си: Делата им са дела беззаконни, И деянието на насилството е в ръцете им.
7Нозете им тичат към злото И спешат да пролеят неповинна кръв: Размишленията им са размишления беззаконни: Запустение и изтребление има в пътищата им.
8Те не знаят пътя на мира; И няма правосъдие в стъпките им: Сами си изкривиха пътищата си: Всеки който ходи в тях не знае мир.
9За това съдбата е далеч от нас, И правдата не стига до нас. чакаме виделина, а ето тъмнина, - Сияние, а ходим в мрак.
10Пипаме стената като слепите, И пипаме като онези които нямат очи: В пладнина се препъваме като в нощ: Всред тлъсти места сме като мъртви.
11Всички ревем като мечки, И непрестанно стенем като гълъби: Съдба очакваме, но няма, - Спасение, но е далеч от нас.
12Защото се умножиха пред тебе престъпленията ни, И греховете ни са свидетели против нас; Защото с нас са престъпленията ни, И беззаконията си, ние ги знаем.
13Станахме престъпници и неверни към Господа, И отдалечихме се да не следваме Бога нашего: Говорихме обидно и метежно: Зачнахме, и произведохме от сърдце лъжливи думи.
14И съдбата отстъпи назад, И правдата стои далеч; Защото истината падна на стъгдата, И правотата не може да влезе.
15Ей, изчезна истината; И който се уклонява от злото става лов; И виде Господ; И стана му неугодно че нямаше правосъдие;
16И виде че нямаше человек, И почуди се че нямаше ходатай; За това мишцата му издействува спасение нему; И правдата му, тя го удържа.
17И облече се с правда като с броня, И тури на главата си шлем на спасение, И облече като дреха одеждите на отмъщението, И загърна се с ревността като с мантия.
18Според делата им, така ще въздаде, Гняв на противниците си, въздаяние на враговете си: Ще направи въздаяние на островите.
19И ще се убоят от името Господне на запад, И от славата му на изток слънца: Когато врагът нападне като река, Духът Господен ще възвиси хоругва против него.
20И Изкупителят ще дойде в Сион И към онези от Якова които се обръщат от престъпление, говори Господ.
21А от мене, този е моят с тях завет, говори Господ: Духът ми който е на тебе И словата ми които турих в устата ти Не ще оскудеят от устата ти, Нито от устата на семето ти, Нито от устата на семето на семето ти От сега и до века, говори Господ.