Isaiah 33
1 Горко ти който разоряваш а не си бил разорен, И грабиш а не си бил ограбен! Когато престанеш да разоряваш ще се разориш: Когато прекратиш да грабиш ще бъдеш ограбен.
2 Господи, помилвай ни: тебе чакаме: Бъди им мишца всека заран, И спасение ваше в утеснително време.
3 От гласа на метежа народите побегнаха: От твоето възвишение племена се разпръснаха.
4 И вашата корист ще се събере както гъсениците събират: Ще скокнат върх нея както скакалец скача.
5 Господ е превъзвишен, Защото живее на високо: Напълни Сион с правосъдие и правда.
6 А мъдрост и знание ще бъдат утвърждение на времената ти, И спасителна сила: Страхът Господен, той е неговото съкровище.
7 Ето, юнаците им викат по вън, И посланниците на мира плачат горко.
8 Пътищата опустеха: Няма вече пътешественици: Той разруши уговора, отхвърли градовете, Не вменява человека за нищо.
9 Земята сетува, изнемощева: Ливан е посрамен, повенува: Сарон прилича на пустиня: На Васан и Кармил листете улетеха.
10 Сега ще възстана, говори Господ, Сега ще се възвиша, Сега ще се възвелича.
11 Слама ще зачнете, и плява ще родите: Диханието ви като огън ще ви пояде.
12 И народите ще бъдат като горения на вар, Като тръне сечени ще изгорят в огън.
13 Слушайте, вие далечни, що съм направил; И вие ближни, познайте силата ми.
14 Грешните в Сион се боят: Трепет прехваща лицемерите: Кой от нас ще обитава в пояждащ огън? Кой от нас ще обитава във вечни пожари?
15 Който ходи с правда и говори с правота, Който презира печалбата от насилствата, Който отръсва ръцете си от дароемство, Който затика ушите си да не чуе за кръв, И който затваря очите си да не види злото, -
16 Той ще се насели на високо: Утвърждението му ще бъдат твърдините на канарите; Хлеб ще му се даде: Водата му няма да оскудее.
17 Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят далечна земя.
18 Сърдцето ти ще преговаря ужас: Де е писецът? де изтязателят? Де сметателят на стълповете?
19 Няма да видиш жестоки люде, Люде на дълбок глас – да се не разбира, На гъгнив език – да се не разумева.
20 Погледни към Сион, града на праздниците ни: Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно селение, Шатър който няма да се снеме: Коловете му няма да се преместват във век, И никое от въжетата му няма да се прекъсне.
21 Но там Господ на Славата ще бъде нам Место на широки реки и потоци: Там няма да влезе кораб с весла: И великолепен кораб няма да премине от там.
22 Защото Господ е съдия наш, Господ е законоположител наш, Господ е цар наш: Той ще ни спаси.
23 Въжята ти ослабеха, Не могат да укрепят мащата си, Не могат да разпрострат платната. Тогаз големи користи ще се разделят: Хромите ще разграбят грабеж;
24 И жителят няма да рече: Болен съм: На людете които живеят в него ще се прости беззаконието им.