1О земльо осеняваща с крила, Която си оттатък Етиопските реки,
2Която проваждаш посланници през море, И с рогозени кораби по водите! Идете, скороходци вестници, в народ висок и гладък, В люде страшни от началото си дори до днес, Народ твърде крепък и тъпчещ, На когото земята разкъсват реките.
3Всички жители на света, и които обитавате на земята, Гледайте когато се възвиси знаме на горите, И слушайте когато затръби тръбата;
4Защото така ми рече Господ: Ще си почивам, И ще гледам в обиталището си, Като светъл зной по тревата, Като росен облак в зноя на жетвата.
5Защото преди жетвата, когато отрасълът стане съвършен И незрялото грозде от цвят узрее, Ще изреже ветвите с косери, И като изреже пръчките ще ги махне.
6Ще бъдат оставени купно за планинските птици И за земните зверове; И тези птици ще преминат летото върх тях, И всите земни зверове ще презимуват върх тях.
7В онова време ще се донесе дар Господу Саваоту От високи и гладки люде, И от люде страшни от началото си дори до днес, От народ твърде крепък и тъпчещ, На когото земята разкъсват реките, В местото на името на Господа Саваота, в гората Сион.