1Проводете агнето на княза на земята От Села в пустинята Към гората на Сионовата дъщеря.
2Защото както птица която се скита, Изпъдена из гнездото си, Така Моавските дъщери ще бъдат при бродовете на Арнон.
3Съветвай се, направи праведното: Всред пладнина направи сянката си като нощ: Прекрий изпъдените: Не явявай скитащия си.
4Изпъдените ми нека пришелствуват при тебе, Моаве: Бъди им покров от лицето на разорителя; Защото грабителят изчезна, разорителят престана, Насилниците се изтребиха от земята.
5И с милост ще се установи престолът; И на него ще седне с истина, в Давидовия шатър, Онзи който съди и предиря съдба и ускорява правда.
6чухме гордостта на Моава: той е много горделив: Високоумието му, и гордостта му, и неистовството му, -
7За то Моав ще възридае за Моава, Всички ще възридаят: Ще охкат за основанията на Кир-аресет: Наистина те са поразени.
8Защото нивята на Есевон са привенали: Лозата на Севма, господарите на народите строшиха избраните й садения, Които стигаха до Язир и се извиваха по пустинята: Ветвите й бяха разпрострени, преминваха морето.
9За то с плача на Язир ще оплача лозата на Севма: Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало; Защото престана възклицанието на летните ти плодове и на жетвата ти.
10И отне се веселието и радостта от плодоносното поле; И в лозята ти не ще да има вече пения нито радостни гласове: Тези които тъпчаха виното не ще тъпчат в жлебовете: Аз направих да престане възклицанието на гроздобера.
11За то чревата ми ще издрънкат както китара за Моава, И вътрешностите ми за Кир-арес.
12И тогаз ще се яви че Моав, Утруден на требищата си, Ще влезе в светилището си да се помоли; Но няма да сполучи.
13Това е словото което отколе говори Господ за Моава.
14А сега Господ говори и рече: В три години, както са годините на наемник, Славата на Моава ще остане в презрение С всичкото му голямо множество; И остатъкът ще бъде много малък и немощен.