1Не се радвай, Израилю, с веселие като народите; Защото стори ти блуд и се уклони от Бога своего: Обикна ти заплати във всеко гумно за жито.
2Гумното и жлебът няма да ги нахранят, И мъстът ще изчезне от него.
3Няма да се населят в земята Господня; Но Ефрем ще се върне към Египет, И ще ядат нечисти ястия в Асирия.
4Няма да приносят вълияния от вино Господу, Нито ще му са угодни: Жъртвите им ще са като хляб на сетуващи: Всичките които ги ядат ще се осквернят; Защото хлябът им е заради тях; Няма да влезе в дома Господен.
5Що ще да направите в праздничен ден, И в ден на тържество Господне?
6Защото, ето, побегнаха поради бедствието: Египет ще ги събере, Мемфис ще ги зарови, Желателните им купени със сребро, - Коприви ще ги наследят: Тръне ще има в шатрите им.
7Дойдоха дните на посещението, Дните на въздаянието дойдоха: Израил ще познае това: Пророкът стана безумен, Духоносецът неистов, Поради множеството на беззаконието ти, И от голямата омраза.
8Ефрем гледа към Бога моего; А пророкът стана сет на птицоловец във всичките си пътища, И омраза в дома на Бога си.
9Дълбоко се разтляха, както в дните на Гавая; За то ще помене беззаконието им, Ще посети греховете им.
10Намерих Израиля като грозде в пустиня: Видях бащите ви Като първозрелите на смоковницата в началото й; Но те отидоха към Ваалфегора, И предадоха себе си на срама, И станаха гнусни като идолите на любовта им.
11А заради Ефрема, като птица ще литне славата им От рождението, от матката, и от зачатието;
12Но и ако изхранят чадата си, Ще ги обезчадя щото да не остане человек; Защото горко им още когато се оттегля от тях.
13Ефрем ми се виждаше като Тир, насаден на весело място; Но Ефрем ще изведе чадата си за убиеца.
14Дай им, Господи! Що ще да дадеш? Дай им матка която пометнува и сухи съсци.
15Всичкото им зло е в Галгал; Защото там ги намразих: Заради злото на деянията им Ще ги оттласна от дома си: Няма да ги обичам вече: Всичките им началници са бунтовници.
16Поразен биде Ефрем: Коренът им изсъхна: Плод няма да направят; Още и ако родят, Ще умъртвя желателните им на матката им.
17Бог мой ще ги отхвърли, Защото не го послушаха; И ще се скитат между народите.