1Защото законът, като имаше сенка на бъдещите добрини, а не самия образ на вещите, никога не може да направи съвършени тези които прихождат, с истите жертви които приносят всека година непрестанно.
2Понеже инак би престанали да ги приносят; защото жертвоприносителите, еднъж очистени, не би имали вече никое обличение на съвестта за грехове;
3но в тези жертви бива всека година възпоминание на греховете.
4Защото е невъзможно кръв от юнци и от козли да отнема грехове.
5За това когато влезваше в света, казва: \Жертва и приношение не си поискал, но приготвил си ми тело.
6Всесъжения и приношения за грех не ти са угодни.
7Тогаз рекох: Ето, ида (в главизната на книгата е писано за мене) да сторя волята ти, о Боже.\
8По-горе бе рекъл: \Жертва и приношение и всесъжения и приношения за грех не си поискал, нито ти са угодни,\ (които се приносят според закона;)
9тогаз рече: \Ето, ида да сторя волята ти, о Боже.\ Отнема първото да постанови второто.
10С която воля сме осветени чрез приношението на телото Исус Христово принесено един път.
11И всеки свещеник стои та служи всеки ден и принося много пъти истите жертви, които не могат никога да отнемат грехове;
12но той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдесно на Бога
13та чака докле се положат враговете му подножие на нозете му.
14Защото с едно приношение направи еднъж за винаги съвършени освещаемите.
15А и Дух Светий свидетелствува нам; защото, като рече по-напред:
16\Този е заветът който ще им завещая след онези дни, казва Господ: Ще вложа законите си в сърдцата им, и ще ги напиша в умовете им,\
17прилага, \И греховете им и беззаконията им нема вече да помена.\
18А дето има прощение за тех нема вече приношение за грех.
19И тъй, братие, като имаме дързновение да влезем в светилището чрез кръвта Исусова,
20през новия и живия път който е той отворил за нас през завесата, сиреч плътта си,
21и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22нека пристъпваме с истинно сърдце в пълна вера, със сърдца очистени от лукава съвест, и с тело измито в чиста вода:
23нека държим непоколебимо изповеданието на надеждата, защото е верен той който се обеща;
24и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела;
25да не оставяме събирането си както имат обичай некои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава.
26Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27но страшно некое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците.
28Ако би некой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване:
29за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта!
30Защото знаем тогози който е рекъл: \Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя,\ казва Господ; и пак: \Господ ще съди своя народ.\
31Страшно е да падне некой в ръцете на Бога живаго.
32Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голема борба за страдания,
33кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така.
34Защото показахте състрадание на моите окови, и на радо сърдце приехте разграбването на имота си като знаехте че имате за себе си на небеса по-добър и траен имот.
35И тъй, не напущайте дързновението си, което има големо въздаяние.
36Защото ви требва търпение за да сторите волята Божия и да получите обещанието.
37Защото още твърде малко време и \ще дойде този който има да дойде, и не ще да се забави.\
38\А праведният от верата ще живее;\ и \ако се дръпне некой назад, не ще да благоволи в него душата ми.\
39Ние обаче не сме от тези които се дръпнуват назад в погибел, но от тези които верват за спасение на душата.