1Бог, който много пъти и с много начини говори в старо време на нашите отци чрез пророците,
2в тези последните дни говори нам чрез Сина, когото постави наследник на всичко, чрез когото и света направи;
3който, като е сияние на неговата слава, и образ на неговото същество, и държи всичко със словото на своята си сила, от как направи чрез себе си очищение на греховете ни седна отдесно на величието на високо,
4и стана толкоз по-горен от ангелите колкото по-славно над тех име наследова.
5Защото кому от ангелите рече некога: \Ти си мой Син, аз днес те родих;\ и пак: \Аз ще му бъда Отец, и той ще ми бъде Син\?
6А когато пак въвожда Първороднаго във вселенната казва: \И да му се поклонят всичките ангели Божии.\
7И за ангелите казва: \Който прави ангелите си духове и слугите си пламик огнен.
8А за Сина казва: \Твоят престол е, Боже, във век века: скиптърът на твоето царство е скиптър на правдата;
9възлюбил си правдина, и възненавидел си беззаконие; за това те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници;\
10и пак: \В начале ти, Господи, си основал земята, и дело на твоите ръце са небесата:
11те ще погинат, а ти пребиваваш; и всичките като дреха ще овехтеят,
12и като одежда ще ги свиеш, и ще се изменят; а ти си все истий, и твоите години нема да се свършат.\
13И кому от ангелите е рекъл некога: \Седни отдесно ми докле положа враговете ти подножие на нозете ти\?
14Не са ли те всички служебни духове, проваждаеми да слугуват на тези които ще наследват спасение?