1И като се свърши това, дойдоха при мене началниците и казаха: Израилевите люде, и свещениците, и Левитите не се отлъчиха от людете на тези земи, и струват според техните мерзости, според мерзостите на Хананейците, на Хетейците, на Ферезейците, на Иевусейците, на Амонците, на Моавците, на Египтяните, и на Аморейците;
2защото взеха от дъщерите им за себе си и за синовете си, та се смеси светото семе с людете на тези земи; и ръката на началниците и на кметовете бе първа в това престъпление.
3И като чух това нещо раздрах дрехата си и мантията си, и скубех космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.
4Тогаз се събраха при мене всички които треперят от думите на Бога Израилева за престъплението на пленените; и седех смутен до вечерната жъртва.
5А в вечерната жъртва станах от сетуванието си, и с дрехата си и мантията си раздрани преклоних коленете си, и прострях ръцете си към Господа Бога моего,
6и рекох: Боже мой, срам ме е, и стидя се да подигна лицето си към тебе, Боже мой; защото нашите беззакония надминаха над главата ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.
7От дните на отците си ние сме в голямо престъпление дори до този ден; и заради беззаконията си предадени бяхме, ние, царете ни, свещениците ни, в ръката на царете на земите, в нож, в плен, и в разграбване, и в срам на лицето ни както е в този ден.
8И сега като за твърде малко време, стана милост от Господа Бога нашего да се упази в нас остатък, и да се даде нам утвърждение в светото негово място, за да просвещава наший Бог очите ни, и да ни даде малко отдихание в рабството ни.
9Защото сме раби; и в рабството ни не ни остави наший Бог, но благоволи да намерим милост пред Персийските царе, та да ни даде отдихание за да въздигнем дома на Бога нашего, и да възправим запустенията му, и да ни даде ограждене в Юдея и в Ерусалим.
10Но сега, Боже наш, що ще речем след това? защото оставихме твоите повеления
11които си заповядал ти чрез ръката на рабите си пророците и си рекъл: Земята в която влазяте за да я наследите, тя е земя осквернена с осквернението на людете на тези земи, с мерзостите им които я напълниха от край до край с нечистотите си.
12Сега прочее не давайте дъщерите си на синовете им, и не зимайте дъщерите им за синовете си, и не искайте никога мира им или благополучието им; за да се укрепите, и да ядете добрите неща на тази земя, и да я оставите наследие на синовете си за всегда.
13И след всичко което дойде върх нас заради нашите лоши деяния и за голямото наше престъпление, като се въздържа ти, Боже наш, да ни не накажеш според беззаконията ни, и даде ни ти таквоз освобождение,
14трябва ли да нарушим ние пак твоите повеления, и да се съставим с людете на тези мерзости? Не би ли се разгневил на нас доде ни довършиш, та да не остане остатък или избавен?
15Господи Боже Израилев, праведен си, защото останахме избавени както този ден: ето, пред тебе сме с престъплението си! защото поради това не беше възможно да застанем пред тебе.