1И викна в ушите ми с голям глас и рече: Да се приближат наредените за града, всеки с оръжието си на изтребление в ръка.
2И, ето, шест мъже идеха от пътя на по-високите врата които гледат към север, и на всекиго в ръката оръжие на разрушение, и всред тях един человек облечен с ленени, с писарска мастилница на чреслото му; и влязоха та застанаха при медния олтар.
3И славата на бога Израилева, от херувимите над които бе, възлезе на прага на дома; и викна към мъжа облечения с ленени който имаше на чреслото си писарска мастилница,
4и рече му Господ: Мини през града, през Ерусалим, и направи белег върху челата на мъжете които стенат и плачат, заради всичките мерзости що стават всред него.
5А на другите рече, като слушах аз: Минете подир него през града та поразете: да не пощади окото ви и не помилвайте:
6старци, юноши, и деви, и младенци, и жени избийте до изтребление; но не се приближавайте при никого от онези върху които е белегът; и начнете от светилището ми. И начнаха от мъжете старейшини които бяха пред дома.
7И рече им: Осквернете дома, и напълнете дворовете с убити: излезте. И излязоха, та поразиха в града,
8А като ги поразяваха те, аз останах; и паднах на лицето си, и викнах и рекох: Горко! Господи Иеова! ще изтребиш ли ти всичкия остатък Израилев като изливаш гнева си върх Ерусалим?
9И рече ми: Беззаконието на Израилевия и Юдиния дом се твърде преумножи, и земята е пълна с кръв, градът пълен с развращение, защото думат: Господ е оставил, земята, и: Господ не види.
10И аз прочее, окото ми няма да пощади, и няма да помилвам: против главата им ще въздам пътищата им.
11И, ето, мъжът облеченият с ленени, който имаше на чреслото си мастилницата, донесе ответ, и рече: Направих както ми заповяда ти.