1Тогаз се обърнах аз и видях Всичките насилия които стават под слънцето; И ето сълзите на насилваните, И нямаше за тях утешител; И силата беше в ръката на тези които ги насилваха, И нямаше за тях утешител.
2За то аз рекох: Блазе на умрелите, Които са вече умрели Нежели на живите които са още живи.
3А по-добър от двамата е който не е бил още, Който не е видял лошите дела които стават под слънцето.
4И още видях аз всеки труд И всяко сполучено дело, че за това на человека му завижда ближният му. И това суета и угнетение на духа.
5Безумният сгъва ръцете си И яде плътта си.
6По-добре една пълна шепа с покой Нежели две пълни шепи с труд И угнетение на духа.
7Пак се обърнах аз И видях суета под слънцето.
8Има някой който си няма втория, Ей, няма нито сина нито брата; И не престава от всичкия си труд: Даже окото му не се насища с богатство; И не дума: За кого се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
9По-добре са двама нежели един; Понеже те имат добра мъзда в труда си.
10Защото, ако паднат, Единът ще дигне другаря си; Но горко на единия който падне И няма втория да го дигне.
11И ако легнат двама наедно ще се топлят; А единът как ще се стопли?
12И ако некой превъзмогне против единия, Двамата ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
13По-добро е бедно и мъдро дете Нежели цар стар и безумен Който не приема вече съвет;
14Защото единът излязва из дома на узниците за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
15Видях всичките живи които ходят под слънцето Със сина, втория, който ще стане вместо него:
16Няма край на всичките люде, На всичките които са били пред тях; А дирните не ще се възвеселят в него. И това е прочее суета и угнетение на духа.