1Хвърли хляба по лицето на водата; Защото след много дни ще го намериш.
2Дай дял на седем, още и на осем; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.
3Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото дето падне дървото, там си остава.
4Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне
5Както не знаеш кой е пътят на вятъра, Нито как се образуват костите в утробата на непраздната, Така не знаеш делата на Бога който прави всичко.
6Сей семето си заран, и вечер да си не почива ръката ти; Защото не знаеш кое ще успее, това или онова, Или да ли ще са двете равно добри.
7Наистина виделината е сладка, И е угодно на очите да гледат слънцето;
8Но ако и да живее человек много години, И се весели през всички тях, Нека си напомни за дните на тъмнината че ще бъдат много. Все що иде е суета.
9Весели се, юноше, в младоста си, И сърдцето ти нека ти дава радост в дните на юношеството ти, И ходи според пътищата на сърдцето си, И според гледането на очите си; Но знай че за всичко това Бог ще те доведе в съдба.
10И отнеми яростта от сърдцето си, И отдалечи лукавството от плътта си; Защото младостта и юношеството е суета.