1Думите на проповедника, сина Давидова, царя в Ерусалим.
2Суета на суетите, рече проповедникът: Суета на суетите, всичко е суета.
3Коя полза человеку от всичкия му труд В който се труди под слънцето?
4Род прехожда, и род прихожда; А земята в век стои.
5И изгрява слънцето, и захожда слънцето, И спеши към мястото си от дето е изгреяло.
6Отхожда вятърът към юг, И се връща към север: Непрестанно обикаля и отхожда, И дохожда пак в кръговете си вятърът.
7Всичките реки отиват в морето, И морето никога се не пълни: На мястото дето отиват реките Връщат се, там пак да идат.
8Всичките думи са трудни: Не може человек да изрази. Окото не се насища с гледане, И ухото се не напълня съ слушане.
9Което е станало, то е което ще стане; И което се е направило, то е което ще се направи; И няма нищо ново под слънцето.
10Има ли нещо за което може да се рече: Виж! това е ново? Това е вече станало въ вековете които са били преди нас.
11Няма помен за преждебившите; Нито ще бъде помен за бъдещите след тях Между онези които ще бъдат после.
12Аз проповедникът станах цар Над Израиля в Ерусалим;
13И дадох сърдцето си за да издиря И да изпитам чрез мъдростта За всичко що бива под небето: Този тежък труд даде Бог на человеческите синове За да се трудят в него.
14Видях всичките дела що се вършат под слънцето, И, ето, всичкото суета и угнетение на духа.
15Кривото не може да стане право; И недостигът не може да се брои.
16Аз говорих в сърдцето си и рекох: Ето, аз се възвеличих, и умножих мъдрост Повече от всички що са били преди мене в Ерусалим; И сърдцето ми придоби много мъдрост и знание.
17И дадох сърдцето си за да зная мъдрост И да зная лудост и безумие: Познах, че и то е угнетение на духа.
18Защото в много мъдрост има много скърб; И който умножава знание, умножава печал.