1Ако в земята която ти Господ Бог твой дава да наследиш се намери убит някой паднал на полето, и не се знае кой го е убил,
2тогаз да излезат старейшините ти и съдиите ти и да измерят разтоянието до градовете които са около убития;
3и старейшините на града който е най-близу до убития да вземат юница с която не е работено, нито е теглила ярем;
4и старейшините на онзи град да докарат юницата в един дол каменлив, който не е оран нито е сеян, и там в дола да пресекат врата на юницата.
5И да пристъпят свещениците синовете Левиеви (понеже тях избра Господ Бог твой да му служат, и да благославят името Господне, и по думата им да се съди всяко препиране и всяко биене,)
6и всичките старейшини от онзи град който е най-близу до убития да омият ръцете си над закланата юница в дола,
7и да отговорят и рекат: Ръцете ни не са проляли тази кръв, нито очите ни са видели:
8бъди милостив, Господи, на людете си Израиля които си избавил, и не считай на людете си Израил кръв неповинна. И ще им се прости кръвта.
9Така ще изгладиш изсред себе си неповинната кръв когато направиш правото пред очите на Господа.
10Когато излезеш да воюваш против враговете си, и Господ Бог твой ги предаде в ръцете ти, и вземеш от тях пленници,
11и видиш между пленниците жена добролична, и я възлюбиш да я вземеш за своя жена,
12тогаз да я заведеш у дома си; и тя да обръсне главата си и отреже ноктите си,
13и да съблече от себе си дрехите на пленението си, и да седи в дома ти, и да оплаква баща си и майка си цял месец; и после това да влезеш при нея, и да й бъдеш мъж, и тя да ти бъде жена.
14Ако ли не се благодариш от нея, тогаз да я изпроводиш свободна; и да не я продадеш за сребро, да не я направиш рабиня, защото си я смирил.
15Ако има някой две жени, едната любима, а другата нелюбима, и му народят чада, любимата и нелюбимата, и първородният син е на нелюбимата,
16тогаз в който ден дели на синовете си имота си не може да направи първороден сина на любимата и да презре сина на нелюбимата, първородния;
17но да припознае за първороден сина на нелюбимата, и да му даде двоен дял от всичкия си имот; защото е начатък на силата му: нему принадлежи правото на първородството.
18Ако има някой син упорит и непокорлив, който не слуша гласа на отца си или гласа на майка си, и те са го наказвали, но той не ги е слушал,
19тогаз отец му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му, и при портата на мястото му,
20и да рекат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорлив: не слуша гласа ни: разкошен е и пияница.
21Тогаз всичките человеци от града му да го убият с камене, и да умре; и да отмахнеш злото отсред си; и всичкий Израил да чуе и да се убои.
22И ако някой стори съгрешение достойно за смърт, и осъден бъде на смърт, и го обесиш на дърво,
23да не остане тялото му всичката нощ на дървото, но непременно да го погребеш в истия ден, защото е проклет от Бога обесений; и да не оскверниш земята си която Господ Бог твой ти дава в наследие.