1Цар Валтасар направи голямо пируване на тисяща от големците си, и пиеше вино пред тисящата.
2И в пиенето на виното заповяда Валтасар да донесат златните и сребърните съсъди които Навуходоносор баща му отне от храма който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.
3Тогаз се донесоха златните съсъди които се отнеха от храма на дома Божий който бе в Ерусалим; и пиеха с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.
4Пиеха вино, и хвалеха боговете златни, и сребърни, медни, железни, дървени, и каменни.
5И тоз час излязоха пръсти на человеческа ръка и писаха срещу светилника върху мазането на стената на царския палат; и царят видя дланта на ръката която писа.
6Тогаз зракът на царя се измени, и размишленията му го смущаваха, щото сглобенията на чреслата му се разглобяваха, и колената му едно с друго се тълчеха.
7Викна царят велегласно да въведат вражарите, Халдеите, и предвещателите. Тогаз царят отговори и рече на мъдреците Вавилонски: Който прочете това писание и ми покаже тълкованието му ще бъде облечен с багреница, и златно огърлие ще се тури около врата му, и ще е третий началник на царството.
8Тогаз влязоха всичките мъдреци царски; но не можаха да прочетат писанието, нито тълкованието му да явят на царя.
9Тогаз цар Валтасар се смути много, и се измени върху него зракът му, и големците му се смутиха.
10От думите на царя и на големците му царицата влезе в дома на пируването; и отговори царицата и рече: Царю, да си жив въ векъ! Да те не смущават размишленията ти, и зракът ти да се не изменява.
11Има человек в царството ти в когото е духът на светите богове; и в дните на баща ти светлина и разум и мъдрост, както мъдростта на боговете, намериха се в него; когото цар Навуходоносор баща ти, царят баща ти постави началник на вълхвите, на вражарите, на Халдеите, и на предвещателите;
12защото дух изящен, и знание, и разум, тълкование на сънища, и изяснение на гадания, и развързване на недоумения се намериха в тогози Даниила, когото царят преименува Валтасасар. Сега да се повика Даниила; и ще покаже тълкованието.
13Тогаз се въведе Даниил пред царя. Царът отговори и рече Даниилу: Ти ли си онзи Даниил който си от синовете на плена Юдин, които доведе от Юдея царят баща ми?
14чух наистина заради тебе че духът на боговете е в тебе, и светлина и разум и мъдрост изящна се намери в тебе.
15И сега влязоха пред мене мъдреците и вражарите за да прочетат това писание и да ми явят тълкованието му; но не могоха да покажат тълкованието на това нещо.
16И аз чух заради тебе че можеш да тълкуваш, и да развързваш недоумения: сега, ако можеш да прочетеш писанието и да ми явиш тълкованието му ще се облечеш с багреница, и златно огърлие ще се тури около врата ти, и ще си третий началник на царството.
17Тогаз Даниил отговори и рече пред царя: Даровете ти нека са за тебе, и дай на другиго въздаянията си; и аз ще прочета на царя писанието, и ще явя нему тълкованието.
18Царю, Бог вишний даде на Навуходоносора баща ти царство, и величество, и сила, и чест.
19И заради величеството което му даде, всичките народи, племена, и езици треперяха и се боеха пред него: когото щеше убиваше, и когото щеше упазваше жив, и когото щеше възвишаваше, и когото щеше смиряваше.
20Но когато се надигна сърдцето му, и духът му се ожесточи в гордостта, свален биде от царския си престол, и отне се славата му от него,
21и се изгони от человеческите синове; и сърцето му стана като на животните, и селението му бе с дивите осли: с трева като говедата го хранеха, и тялото му се мокреше от росата небесна, доде позна че Бог вишний е Владетел на царството на человеците, и когото иска поставя над него.
22И ти, сине негов, Валтасаре, не смири сърдцето си ако и да знаеше всичко това;
23но възвиси се ти против Господа небеснаго; и донесоха пред тебе съсъдите на дома му, и пиехте вино от тях, ти и големците ти, жените ти и наложниците ти; и славослови ти боговете сребърни, и златни, медни, железни, дървени, и каменни, които не виждат, нито чуят, нито разумяват; а Бога, на когото в ръката е диханието ти и въ властта му всичките твои пътища, не възвеличи.
24За то се проводи от него дланта на ръката, и се начерта това писание.
25И писанието което се начерта е това: МЕНЕ, МЕНЕ, ТЕКЕЛ у ФАРСИН.\n
26Това е тълкованието на туй нещо: МЕНЕ: Премери Бог царството ти, и го свърши;
27ТЕКЕЛ: Претеглен си на весите, и си се намерил недостатъчен;
28ФЕРЕС: Раздели се царството ти, и се даде на Мидяните и Персяните.
29Тогаз заповяда Валтасар, и облякоха Даниила с багреницата, и туриха златното огърлие около врата му, и прогласиха заради него да бъде третий началник на царството.
30Истата нощ биде убит Валтасар царят на Халдейците.
31И взе царството Дарий Мидянинът, който бе около шестдесет и две години.