1И в онова време ще се подигне Михаил великият княз, стоещият откъм синовете на твоите люде; и ще е време на скърб каквато никога не е бивала от както е народ станал до онова време; и в онова време ще се отърват твоите люде, всеки който се намери писан в книгата.
2И много от спещите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други в поношение и в укор вечен.
3И разумните ще сияят като светлостта на твърдта, и онези които обръщат мнозина в правда като звездите въ векове на векове.
4И ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват, и знанието ще се умножава.
5И аз Даниил погледнах, и, ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, и един оттам при брега на реката.
6И рече единият на облечения с ленени дрехи мъж който бе над водата на реката: До кога ще бъде свършъкът на тези чудеса?
7И чух облеченият с ленени дрехи мъж който бе над водата на реката когато възвиси десницата си и левицата си към небето и се кле в Живущия въ веки че ще е въ време, времена, и пол време; и когато се свърши разпръсването на силата на светите люде, всичко това ще се сбъде напълно.
8И аз чух, но не разумях. Тогаз рекох: Господарю мой, кой е свършъкът на това?
9И рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до последното време.
10Мнозина ще се очистят, и избелят, и ще бъдат опитани; и нечестивите ще нечествуват; и никой от нечестивите не ще разумее; но разумните ще разумеят.
11И от времето в което всегдашната жъртва се отнеме и мерзостта на запустението се постави ще бъдат дни тисяща и двесте и деветдесет.
12Блажен който изтърпи и стигне в дни тисяща и триста и тридесет и пет.
13Но ти си иди до свършъка; и ще се упокоиш, и в свършъка на дните ще застанеш в жребието си.