1Така ми показа Господ Иеова; и, ето, образува скакалци в началото на проникването на отавата; и, ето, отавата беше подир царската коситба.
2И когато свършиха да ядат тревата на земята, тогаз рекох: - Господи Иеова, бъди милостив, моля се! Как да се въздигне Яков? защото е малък.
3Господ се разкая за това: Няма да бъде, говори Господ.
4Така ми показа Господ Иеова; и, ето, Господ Иеова вика на съд с огън; и огънят изпояде голямата бездна, и изпояде нивите.
5Тогаз рекох: - Господи Иеова, престани, моля се! Как да се въздигне Яков? защото е малък.
6Господ се разкая за това; И то няма да бъде, говори Господ Иеова.
7Така ми показа; и, ето, Господ стоеше на зид съзидан с правомер, и имаше в ръката си правомер.
8И рече ми Господ: Що видиш ти, Амосе? И рекох; Правомер. Тогаз рече Господ: Ето аз ще туря правомер всред людете си Израиля: За напред няма вече да ги щадя.
9И високите места Исаакови ще опустеят, И светилищата Израилеви ще се съсипят; И ще стана против Иеровоамовия дом с меч.
10Тогаз Амасия, свещеникът на Ветил, проводи на Иеровоама Израилевия цар и каза: Амос направи съзаклятие против тебе всред Израилевия дом: земята ни не може да търпи всичките му думи;
11защото така говори Амос: Иеровоам ще умре от меч, а Израил непременно ще бъде закаран пленник от земята си.
12Тогаз рече Амасия Амосу: О ти гледачо, иди, бягай в Юдината земя, и там яж хляб, и там пророчествувай;
13а в Ветил да не проорочествуваш вече, защото е светилище на царя, и дом на царството.
14И отговори Амос та рече на Амасия: Не бях аз пророк, нито пророчески син, но бях говедар, и берях черници;
15И Господ ме взе от подир стадото, и рече ми Господ: Иди пророчествувай на людете ми Израиля.
16Сега прочее слушай словото Господне: Ти казваш: Не пророчествувай против Израиля, и да не капе от тебе дума против Исааковия дом.
17За то така говори Господ: - Жена ти ще е блудница в града, И синовете ти и дъщерите ти ще паднат от меч, И земята ти ще се раздели с въже; И ти ще умреш в скверна земя, А Израил непременно ще бъде закаран пленник от земята си.