1И от как се избавиха тогаз познаха че островът се казваше Малта.
2А варварите тамошни жители показаха нам големо чоловеколюбие; защото ни приеха всинца, и, понеже валеше дъжд и студено беше, накладоха огън.
3И когато Павел сграмади много храсте и го тури на огъня, една ехидна излезе из топлината и залепи се на ръката му.
4А варварите, като видеха змията как висеше о ръката му, думаха си помежду си: Известно че този человек е убийца който, ако и да се избави от морето, Божието правосъдие го не остави да живее.
5Но той тръсна змията в огъня и не пострада никое зло.
6А те се надееха че ще да отече, или внезапно да падне долу мъртъв; но като очакваха много време и гледаха че му не ставаше никое зло, промениха мисъл и думаха че е бог.
7И около това место беха стяжанията на най-първия в острова, името му Поплий: той ни прие и гощава ни приятелски три дни.
8А случи се да е болен Поплиев баща, и лежеше от треска и от дисентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли Богу възложи ръце на него и го изцели.
9И тъй, това като стана, и другите от острова които имаха нещо болест идеха и изцеляваха се;
10които и с много почести ни почетоха, и на тръгването ни снабдиха ни с потребните.
11И след три месеца отплувахме с един Александрийски кораб що беше със знаме на Диоскури, и който бе презимувал в този остров.
12И като стигнахме в Сиракуси преседехме три дни.
13И от там все край брега стигнахме в Ригия; и след един ден като повея югът, на втория ден дойдохме в Потиоли;
14дето намерихме братя които ни умолиха да преседим у тех седем дена; и така дойдохме в Рим.
15И от там братята като чуха за нас излезоха до Апиевото Тържище и до Трите Кръчми да ни посрещнат; и Павел като виде тия братя благодари Богу и ободри се.
16А когато дойдохме в Рим, стотникът предаде окованите на войводата; а на Павла се дозволи да живее особно с война който го вардеше.
17И след три дни свика Павел по-първите от Юдеите; и като се събраха казваше им: Мъже братие, аз без да съм сторил нищо против народа или против отеческите обичаи, вързан от Ерусалим предадоха ме в ръцете на Римляните;
18които като ме изпитаха щеха да ме пуснат, защото ни една вина за смърт немаше в мене;
19но понеже Юдеите се противеха, принудих се да се отнеса до Кесаря; а не че имах да обвиня в нещо народа си.
20И тъй, по тая причина ви призовах, да ви видя и да ви поговоря; защото заради надеждата на Израиля имам на себе си тези вериги.
21А те му рекоха: Ние нито писма сме получили от Юдея за тебе, нито некой от братята е дошел да ни извести или да ни каже нещо зло за тебе.
22Но желаем да чуем от тебе твоето мнение; защото е известно нам че за тази ерес на всекъде противно се говори.
23И като му определиха ден, дойдоха при него в гостилницата мнозина, на които изложи със свидетелства царството Божие, и от сутринта до вечерта уверяваше ги за Исуса и от закона Моисеев и от пророците.
24И едни от тех се уверяваха на това което говореше, а други не верваха.
25И те понеже беха несъгласни помежду си отхождаха си, като им рече Павел една реч: Добре е рекъл Дух Светий на бащите ни чрез пророка Исая
26когато е рекъл: \Иди и кажи на този народ: Слухом ще чуете, и нема да разумеете; и с очи ще гледате, и нема да видите;
27защото задебеле сърдцето на тези люде, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очи да видят, и с уши не чуят, и със сърдце да разумеят, и се обърнат та ги изцеля.\
28И тъй, да знаете че спасението Божие на езичниците се проводи: те и ще чуят.
29И това като рече, отидоха си Юдеите с големо препиране помежду си.
30А Павел остана цели две години в особна под наем къща, и приимаше всичките които идеха при него
31та проповедваше царството Божие, и поучаваше невъзбранно с всеко дързновение за Господа Исуса Христа.