1А когато Аполос беше в Коринт, Павел мина през горните страни и дойде в Ефес; и като намери некои ученици
2рече им: Приехте ли Духа Светаго като повервахте? А те му рекоха: Не сме нито чули да ли има Дух Свет.
3И рече им: А в що се кръстихте? А те рекоха: В кръщението Иоаново.
4А Павел рече: Иоан кръсти с кръщение на покаяние, като казваше на народът да верва в тогози който иде след него, сиреч в Христа Исуса.
5И като чуха кръстиха с в името на Господа Исуса.
6И щом възложи Павел ръце на тех; дойде Дух Светий на тех; и говореха езици и пророчествуваха.
7И всичките беха до дванадесет мъже.
8И като влезе в съборището проповедваше с дързновение, и три месеца наред разговаряше се с народа и убеждаваше ги за царството Божие.
9А понеже некои се ожесточаваха и не верваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тех, и отлъчи учениците та се разговаряше с тех всеки ден в училището на некого си Тирана.
10И това се продължава две години, така щото всички които живееха в Азия, Юдеи и Елини, чуха словото на Господа Исуса.
11Големи още чудеса струваше Бог чрез Павловите ръце;
12до толкоз щото кърпи и престилки от неговото тело носеха ги по болните, и отмахваше се болестта от тех, и злите духове излезваха из тех.
13И некои скитници Юдеи заклинатели начнаха да произносят името на Господа Исуса над тези които имаха зли духове, и казваха: Заклеваме ви в Исуса когото Павел проповедва.
14И тия що правеха това беха некои си седмина синове на Скева, първосвещеник Юдейски.
15И отговори лукавият дух и рече: Исуса познавам, и Павла зная; но вие кои сте?
16И скочи върх тех человекът в когото беше лукавий дух, и като им надви укрепи се над тех, така що голи и ранени избегаха из онази къща.
17И това стана известно на всички Юдеи и Елини, жители Ефески; и нападна страх на всички тех, и възвеличаваше се името на Господа Исуса.
18И мнозина от повервалите дохождаха та се изповедваха и изказваха делата си.
19Мнозина още и от тези които правеха магии донасяха си книгите и ги гореха пред всичките; и като пресметнаха цената им намериха петдесет тисящи сребро.
20Така силно растеше и крепеше се словото Господне.
21И като се свърши това Павел положи духом, след като обходи Македония и Ахаия, да иде в Ерусалим; и рече: Като ида там, требва да видя и Рим.
22И проводи в Македония двамина от тези които му слугуваха, Тимотея е Ераста; а той остана за малко време в Азия.
23А в онова време голем метеж стана за пътя Господен.
24Защото златар некой си на име Димитрий, който правеше сребърни храмчета на Артемида, и даваше на художниците голема печалба,
25като събра тех, още и други работници които работеха таквизи неща, рече: Братие, вие знаете че от тази работа е нашата прехрана.
26И сега видите и чуете че не само в Ефес, но току-речи във всичка Азия, този Павел предума и обърна много народ, като казва че не са богове тези които се правят с человечески ръце.
27И не само това наше художество е в опасност да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се счита за нищо; и ще се съсипе нейното величие която цела Азия и вселената почита.
28Това откак зачуха те изпълнени с гнев викаха и казваха: Велика е Артемида Ефеская!
29И смущението се разпростре по всичкия град; и впуснаха се единодушно на позорището, като дръпнаха със себе си Македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници.
30А когато Павел щеше да влезе между народа, учениците го не пуснаха.
31Така и некои от Азийските началници, понеже му беха приятели, проводиха до него и молеха му се да се не показва на позорището.
32И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото събранието беше неразбрано, и повечето не знаеха защо се беха събрали.
33А от народа изкараха Александра да говори, понеже Юдеите предложиха него; и Александър помага с рака и щеше да се отговори на народа.
34Но като го познаха че Юдеин, нададоха един глас всичките и викаха колкото до два часа: Велика е Артемида Ефеская.
35На това писарят градски като утиши народа казва: Мъже Ефески, кой е онзи человек който не знае че градът Ефес служи на великата богиня Артемида и на падналият от Юпитера идол?
36И тъй, това като е неоспоримо, вие требва мирни да бъдете, и да не правите нищо несмислено.
37Защото сте довели тези человеци които нито са светотатци нито богинята ви хулят.
38И тъй, Димитрий и художниците които са с него ако имат съдба с некого, има дни съдебни, има и изправници; нека излезат да се садят един с други.
39Ако ли търсите нещо друго, в законното събрание ще се реши.
40Защото за днешния метеж опасно е да ни не обвинят като размирници, понеже нема никаква причина с която би могли да оправдаем това безчинно стичане.
41И това като рече разпусна събранието.