1Аз Старец възлюбленому Гаию, когото наистина любя:
2Възлюблене, молитствувам във всичко да благоуспеваш и да си здрав както благоуспева душата ти.
3Защото много се възрадвах когато дойдоха братята и свидетелствуваха за твоята истина, както ти ходиш в истината.
4По-голема радост немам от това, да слушам че чадата ми ходят в истината.
5Възлюблене, верно вършиш каквото правиш на братята и на чужденците;
6Които свидетелствуваха пред църквата за твоята любов, и които ако предизпратиш достойно Богу добре ще сториш.
7Защото за неговото име излезоха без да вземат нищо от езичниците.
8Ние прочее длъжни сме да приимаме таквизи за да сме спомощници на истината.
9Писах до църквата; но Диотреф, който обича да първенствува в тех, не ни приима.
10За това, ако дойда, ще напомня за неговите дела които прави като блядослови против нас с лоши думи; и като не е доволен с това, не само той не приима братята, но възпира и тези които искат да ги приимат, и от църквата ги пъди.
11Възлюблене, не подражавай злото, но доброто. Който прави добро от Бога е; а който прави зло не е видел Бога.
12За Димитрия се добро свидетелствува от всички и от самата истина; а свидетелствуваме още и ние, и знаете че нашето свидетелство е истинно.
13Много имах да пиша, но не ща да ти пиша с мастило и перо;
14а надея се скоро да те видя, и ще поговорим уста с уста. Мир тебе. Поздравяват те приятелите: поздрави приятелите по име.