1И рече Давид: Остава ли още някой от Сауловия дом, да му направя милост заради Ионатана?
2И имаше един раб от Сауловия дом на има Сива. И повикаха го при Давида; и рече му царят: Ти ли си Сива? И той рече: Рабът ти е.
3И рече царят: Не остава ли още някой от Сауловия дом, за да му направя милост Божия? И рече Сива на царя: Има още един син Ионатанов, повреден в нозете.
4И рече му царят: Де е той? А Сива рече на царя: Ето го в дома на Махира Амииловия син, в Ло-давар.
5Тогаз проводи цар Давид та го взе от дома на Махира сина на Амиила, от Ло-давар.
6И когато дойде при Давида Мемфивостей синът на Ионатана, Сауловия син, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той рече: Ето раба ти.
7И рече му Давид: Не бой се; защото непременно ще сторя милост с тебе заради Ионатана отца ти, и ще ти отдам всичките стяжания на отца ти Саула; и ти ще ядеш хляб на трапезата ми всякога.
8А той му се поклони и рече: Кой е рабът ти та да пригледаш таквоз умряло псе като мене?
9И повика царят Сива Сауловия раб та му рече: Всичко що имаше Саул и всичкият му дом дадох на сина на господаря ти.
10И тъй, ти ще работиш земята за него, ти и синовете ти и рабите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти храна да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, ще яде всякога хляб на трапезата ми. (А Сива имаше петнадесет синове и двадесет раби.)
11И Сива рече на царя: Всичко що заповяда господарят ми царят на раба си, така ще направи рабът ти. А Мемфивостей, рече царят, ще яде на трапезата ми като един от царските синове.
12И имаше Мемфивостей син малък на име Миха. А всичките които живееха в дома на Сива бяха раби на Мемфивостея.
13А Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото ядеше винаги на царската трапеза; и хром бе той с двете си нозе.