1И като седна царят в дома си, и успокои го Господ от всякъде, от всичките му врагове,
2рече царят Натану: Виж, сега аз живея в кедров дом, а ковчегът Божий стои всред опони.
3И рече Натан на царя: Иди, и направи всичко което е в сърдцето ти; защото Господ е с тебе.
4И през онази нощ биде слово Господне към Натана и рече:
5Иди та кажи на раба ми Давида: Така говори Господ: Ти ли ще ми съградиш дом за да обитавам?
6Защото не обитах в дом от който ден възведох Израилевите синове от Египет дори до този ден, но ходех в шатър и в скиния.
7Всякъде дето ходих с всичките Израилеви синове, говорих ли някога някому от Израилевите племена, на когото заповядах да пасе людете ми Израиля, да кажа: Защо ми не съградихте кедров дом?
8Сега прочее така ще речеш на раба ми Давида: Така говори Господ Саваот: Аз те взех от оградата, от подир стадото, за да си вожд над людете ми, над Израиля;
9и с тебе бях всякъде дето ходи ти, и изтребих всичките ти врагове от пред тебе, и направих те именит според името на големите които са на земята.
10И ще определя място за людете си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на свое особно място, и няма да се преместят вече; и синовете на неправдата няма да ги притесняват вече както по-напред,
11и както от дните в които поставих съдии над людете си Израиля; и ще те успокоя от всичките ти врагове. Господ ти още възвещава че Господ ще ти съгради дом.
12Като се изпълнят дните ти и заспиш с отците си, ще въздигна семето ти след тебе което ще излезе из утробата ти, и ще утвърдя царството му.
13Той ще съгради дом за името ми; и аз ще утвърдя престола на царството му в век.
14Аз ще му бъда отец, и той ще ми бъде син: ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга на мъже и с биения на человечески синове;
15но милостта ми няма да се отнеме от него както я отнех от Саула когото отмахнах от лицето ти.
16И ще се утвърди домът ти и царството ти пред тебе до века: престолът ти ще бъде утвърден в век.
17По всички тези думи и по всичко това видение, така говори Натан Давиду.
18Тогаз влезе цар Давид та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Иеова? и кой е домът ми, та ме доведе ти до това?
19Но и това още биде малко пред очите ти, Господи Иеова; и говорил си ти още за дълга бъдещност заради дома на раба си. И този ли е способът на человеците, Господи Иеова?
20И що може да ти рече вече Давид? защото ти познаваш раба си, Господи Иеова.
21За словото си и според сърдцето си направил си ти всички тези величия, за да ги направиш известни на раба си.
22За това си велик, Господи Боже; защото няма подобен тебе, нито има Бог освен тебе, според всичко колкото сме чули с ушите си.
23И кой е друг народ на земята както твоите люде, както Израил когото Бог дойде да изкупи за свои люде, и да ги направи именити, и да направи заради тях големи и чудни дела, заради земята ти, пред твоите люде които избави ти за себе си от Египет, от народите, и от боговете им?
24Защото си утвърдил ти за себе си людете си Израиля за да ти са люде в век; и ти, Господи, им стана Бог.
25И сега, Господи Боже, словото което си говорил ти за раба си и за дома му утвърди в век, и направи както си говорил ти.
26И да се възвеличи името ти до века, та да говорят: Господ на Силите е Бог над Израиля; и домът на раба ти Давида да е утвърден пред тебе.
27Защото ти, Господи на Силите, Боже Израилев, откри на раба си и рече: Дом ще ти съградя; за това рабът ти намери сърдцето си готово да ти се помоли тази молитва.
28И сега, Господи Иеова, ти си Бог, и думите ти ще бъдат истинни, и ти си обещал тези благости на раба си.
29Сега прочее благоволи да благословиш дома на раба си за да е пред тебе в век; защото ти, Господи Иеова, си говорил; и под благословението ти нека е домът на раба ти благословен в век.