1И ние, като съдействуваме с него, умоляваме ви да не бъде у вас напраздно приемането на Божията благодат.
2(Защото казва: \В прието време послушах те, и в ден на спасение помогнах ти;\ ето сега време благоприятно, ето сега ден на спасение.)
3Ние в нищо не даваме никаква съблазън, да не би да се похули служенето;
4но във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение големо, в скърби, в нужди, в утеснение,
5в биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения,
6с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна,
7със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в десната ръка и в левата;
8в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни;
9като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;
10като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо немаме,а пък всичко владеем.
11Устата ни се отвориха към вас, о Коринтяни, сърдцето ни се разшири.
12Вие не сте на утеснение в нас, но вътре във вас си на утеснение сте.
13И тъй, отдайте ми това възмездие, (като на чада говоря,) разширете се и вие.
14Не се съвпрягайте неподобно с неверните; защото каква смеса има правдата с беззаконието? или какво общение между виделината и тъмнината?
15И какво съгласие има Христос с Велиара? или какъв дел има верният с неверния?
16И какво спогаждане има храмът Божий с идолите? защото вие сте храм на Бога живаго, както рече Бог: \Ще се заселя в тех, и в тех ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ.\
17За това, \Излезте от сред тех и отлъчете се,\ казва Господ, \и не се допирайте до нечисто;\ и \Аз ще ви приема,
18и ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери,\ казва Господ Вседържител.