1За това, като не можахме да търпим вече, разсъдихме за добро да останем сами в Атина;
2и проводихме Тимотея, брата нашего и служителя Божия и сътрудника нашего в евангелието Христово, да ви утвърди и да ви утеши от към верата ви,
3да се не колебае никой в тези скърби; защото вие знаете че на това сме определени,
4защото когато бехме при вас, предсказвахме ви че има да претърпим притеснение, както и стана и знаете.
5За това, и аз като не можах вече да търпя проводих да разумея за верата ви, да не би да ви е изкусил изкусител, и да бъде трудът ни напраздно.
6А сега като дойде Тимотей от вас при нас та ни донесе добри известия за верата и любовта ваша, и това че имате всекога добро поменуване за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,
7за това, при всичката наша скърб и нужда, утешихме се, братие, за вас чрез верата наша;
8понеже сега живеем ако стоите вие в Господа.
9Защото кое благодарение можем да въздадем Богу за вас заради всичката радост с която се радваме за вас пред Бога нашего?
10Ноще и дене преусърдно се молим да видим лицето ви и да допълним което ви не достига във верата ви.
11А сам Бог и Отец наш и Господ наш Исус Христос дано управи пътя ни към вас.
12И вас Господ да умножи и да ви направи да преизобилвате в любовта един към друг и към всичките, както и ние към вас,
13за да утвърди сърдцата ви непорочни в светостта пред Бога и Отца нашего в пришествието на Господа нашего Исуса Христа с всите негови светии.