1А Филистимците взеха Божия ковчег та го донесоха от Евен-езер в Азот.
2И взеха Филистимците Божия ковчег та го донесоха в дома на Дагона, и поставиха го близу при Дагона.
3И когато Азотяните станаха рано на утрешния ден, ето Дагон паднал на лицето си на земята пред ковчега Господен. И взеха Дагона та го поставиха на мястото му.
4И на утринта като станаха рано, ето Дагон паднал на лицето си на земята пред ковчега Господен, и главата на Дагона и двете длани на ръцете му изсечени върх прага: само трупът на Дагона беше останал.
5За това и Дагоновите свещеници и всичките които вхождат в Дагоновия дом не стъпят на прага на Дагона в Азот дори до този ден.
6И натегна ръката Господня на Азотяните, и изтреби ги, и порази ги с почечуи (маясъл), и Азот и пределите му.
7И като видяха Азотските мъже че стана така, рекоха: Ковчегът на Бога Израилев да не пребивае с нас, защото ръката му се ожесточи върху нас и върху Дагона нашия бог.
8За това пратиха та събраха при себе си всичките войводи на Филистимците и рекоха: Що да направим за ковчега на Израилевия Бог? А те рекоха: Ковчегът на Израилевия Бог нека се пренесе в Гет. И пренесоха в Гет ковчега на Израилевия Бог.
9И като го пренесоха, ръката Господня беше против града с ужас много голям; и порази градските мъже от малък до голям, и избухнаха по тях почечуи.
10За това пратиха Божия ковчег в Акарон. И като дойде ковчегът Божий в Акарон, Акароняните викнаха и рекоха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог у нас за да измори нас и людете наши.
11И пратиха та събраха всичките войводи на Филистимците и рекоха: Проводете ковчега на Израилевия Бог, и нека се върне на мястото си, за да не измори нас и людете наши; защото беше смъртен ужас по всичкия град: ръката Божия беше там твърде тежка.
12И мъжете които не умряха нараниха се от почечуи; и градският вик възлезе до небето.