1И събраха Филистимците всичките си воинства в Афек; а Израиляните разположиха стана си при извора който е в Иезраел.
2И Филистимските войводи заминваха със стотини и с тисящи; а Давид и мъжете му идеха отдире с Анхуса.
3И рекоха Филистимските началници: Що щат тука тези Евреи? И рече Анхус на Филистимските началници: Не е ли този Давид рабът на Саула царя Израилев, който биде с мене през тези дни или години? и не намерих в него никаква грешка от както е припаднал при мене до този ден.
4И негодуваха против него Филистимските началници, и рекоха му Филистимските началници: Изпроводи тогоз человека, и нека се върне на мястото си което му си определил, и да не слезе с нас в боя, да не би да ни стане в боя противник; защото как би се примирил той с господаря си? не с главите ли на тези мъже?
5Не е ли той Давид за когото пееха взаимно в ликовете и говореха: - Саул порази тисящите си, А Давид тмите си.
6Тогаз повика Анхус Давида та му рече: Жив Господ, наистина ти биде прав, и изходът ти и входът ти с мене в стана е угоден пред очите ми; защото зло не намерих в тебе от който ден си дошел при мене дори до този ден; но пред очите на войводите не си ти угоден.
7Сега прочее върни се та иди с мир, за да не нанесеш неугодност във Филистимските войводи.
8И рече Давид Анхусу: Но що съм направил? и що намери ти в раба си от който ден съм пред тебе до този ден, та да не ида да ратувам против неприятелите на господаря си царя?
9И отговори Анхус и рече Давиду: Зная че си угоден пред очите ми, като ангел Божий; но Филистимските началници рекоха: Да не възлезе той с нас в боя.
10Сега прочее стани утре рано с рабите на господаря си които дойдоха с тебе; и като станете утре рано, тутакси като ви се разсъвне идете си.
11И стана рано на утринта Давид и мъжете му за да си идат, да се върнат във Филистимската земя. А Филистимците възлязоха в Иезраел.