1Презвитерите които са между вас умолявам аз, който с тех на едно съм презвитер и свидетел на страданията Христови и причастник на славата която има да се яви:
2пасете Божието между вас стадо; надзиравайте го, не с принуждение, но самоволно; нито за гнусна печалба, но с усърдие;
3нито като че обладавате наследието Божие, но бивайте пример на стадото.
4И когато се яви Пастиреначалникът, ще приемете венец на славата който не повехнува.
5Подобно и вие, млади, покорявайте се на презвитерите; и всички един на друг като се покорявате облечете смиреномъдрието; защото Бог се противи на гордите, а на смирените дава благодат.
6И тъй, смирете се под държавната рака Божия, за да ви възвиси на време;
7и всека ваша грижа възложете на него, защото той се грижи за вас.
8Бъдете трезвени, бодри; защото съперникът ви дяволът като лъв рикае, и обхожда да търси кого да погълне;
9комуто се съпротивете, стоеще твърди в верата, понеже знаете че истите страдания се случват на братята ви които са на света.
10А Бог на всека благодат, който чрез Христа Исуса е призвал нас във вечната своя слава, като пострадате малко, той да ви усъвършенствува, да ви утвърди, да ви укрепи, и да ви направи непоколебими.
11Нему слава и държава да бъде във веки веков. Амин.
12Писах ви на късо чрез Силуана, вернаго, както мисля, брата; и увещавам ви и свидетелствувам ви че тая е истинната Божия благодат в която стоите.
13Поздравява ви съизбраната с вас църква у Вавилон, и син мой Марко.
14Поздравете се един други със целуване на любов. Мир на всички вас които сте в Христа Исуса. Амин.