1Тогаз Венадад Сирийский цар събра всичката си сила; (а имаше с него тридесет и два царе, и коне, и колесници;) и възлезе та обсади Самария и ратуваше против нея.
2И проводи вестители на Ахаава Израилевия цар в града и рече му: Така говори Венадад;
3Среброто ти и златото ти е мое; и жените ти и красните ти чада са мои.
4И отговори Израилевий цар и рече: Според словото ти, господаря мой царю, твой съм аз и всичко каквото имам.
5И дойдоха пак вестителите та рекоха: така говори Венадад и казва: Понеже изпроводих към тебе и рекох: Среброто си, и златото си, и жените си, и чадата си ще дадеш мене,
6но утре, около този час, ще пратя рабите си при тебе, и ще предирят дома ти и домовете на рабите ти; и каквото е желателно пред очите ти ще турят в ръцете си и ще го вземат.
7Тогаз повикна Израилевий цар всичките старейшини на мястото та рече: Размислете, моля, и вижте че той зло иска; защото проводи до мене за жените ми, и за чадата ми, и за среброто ми, и за златото ми, и не му отрекох нищо.
8И рекоха му всичките старейшини и всичките люде: Да не послушаш, нито да склониш.
9За то рече на Венададовите вестители: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото заръча ти на раба си най-напред ще направя, но това нещо на мога да направя. И вестителите си отидоха та му отнесоха ответ.
10И пак му проводи Венадад и рече: Така да ми направят боговете, и така да приложат, ако пръстта на Самария бъде доволна за по една шепа на всичките люде които ме следват.
11И отговори Израилевий цар и рече: Кажете му: Който се опасва с оръжия нека се не хвали както който ги разпасва.
12А когато Венадад чу това слово, пиеше той и царете що бяха с него в шатрите; и рече на рабите си: Опълчете се. И опълчиха се против града.
13И, ето, дойде при Ахаава Израилевия цар един пророк и рече: Така говори Господ: Видиш ли това голямо множество? ето, аз го предавам в ръцете ти днес; и ще познаеш че аз съм Господ.
14И рече Ахаав: чрез кого? А той отговори: Така говори Господ: чрез слугите на князовете на областите. Тогаз рече: Кой ще начне сражението? И отвеща: Ти.
15Тогаз изброи слугите на князовете на областите, и те бяха двесте и тридесет и два; и след тях изброи всичките люде, всичките Израилеви синове, седем тисящи.
16И излязоха около пладне. А Венадад пиеше и опиваше се в шатрите, той и царете, тридесет и два царе съюзниците му.
17И излязоха първи слугите на князовете на областите; и проводи Венадад да се научи; и възвестиха му и рекоха: Мъже излязоха из Самария.
18А той рече: ако са излезли мирно, хванете ги живи; а ако са излезли за бой, пак ги живи хванете.
19Излязоха прочее из града тези слуги на князовете на областите и воинството което ги следваше.
20И порази всеки человека си; и Сирийците побягнаха, и гони ги Израил; а Венадад Сирийский цар се отърва на кон с конниците.
21И излезе Израилевий цар та порази конниците и колесниците, и направи на Сирийците голямо поражение.
22И дойде пророкът при Израилевия цар та му рече: Иди, укрепи се, и размисли та виж що ще да направиш; защото в завръщането на годината Сирийский цар ще възлезе против тебе.
23А рабите на Сирийския цар рекоха му: Техните богове са богове планински, заради това се преукрепиха против нас; но ако направим бой с тях в полето непременно ще се преукрепим ние против тях.
24Направи прочее това нещо; извади царете всекиго от мястото му та тури вместо тях войводи.
25И ти си събери войска колкото войска ти загина, и кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека направим бой с тях в полето, и непременно ще се преукрепим против тях. И послуша гласа им та направи така.
26И в завръщането на годината изброи Венадад Сирийците, и възлезе в Афек за да направи бой против Израиля.
27И Израилевите синове се изброиха, и се приготвиха та отидоха да ги посрещнат, и разположиха стана си Израилевите синове срещу тях като две малки козии стада, а Сирийците изпълниха земята.
28И дойде Божият человек та говори на Израилевия цар и рече: Така говори Господ: Понеже Сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на доловете, заради това ще предам в ръката ти всичко това голямо множество; и ще познаете че аз съм Иеова.
29И бяха разположени в стан едни срещу други седем дни. И в седмия ден стана сражение; и поразиха Израилевите синове Сирийците сто тисящи пешци в един ден,
30а останалите побягнаха в Афек към града; и падна стената върх двадесет и седем тисящи от останалите мъже. И побягна Венадад та влезе в града, и скри се из клет в клет.
31И рекоха му рабите му: ето, сега чухме че царете на Израилевия дом са милостиви царе: да турим прочее вретища на чреслата си и въжа на главите си, и да излезем пред Израилевия цар, негли би ти подарил живота.
32И препасаха се с вретища около чреслата си, и с въжа на главите си дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Рабът ти Венадад говори: Нека живее душата ми, моля. И рече: Жив ли е още? брат ми е.
33И мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да повторят това що излезе из устата му; и рекоха: Брат ти Венадад. И рече: Идете, доведете го. И когато дойде при него Венадад, той го възкачи на колесницата си.
34И рече му Венадад: Градовете които взе баща ми от баща ти, ще ти ги отдам; и ще си направиш стъгди в Дамаск както направи баща ми в Самария. И аз, рече Ахаав, ще те пусна с този уговор. Така направи уговор с него и пусна го.
35А един человек от синовете на пророците рече на ближния си с слово Господне: Удари ме, моля. Но не рачи человекът да го удари.
36И рече му: Понеже не послуша ти гласа Господен, ето, като тръгнеш от мене, лъв ще те порази. И като тръгна от него, намери го лъв и порази го.
37Намери сетне другиго человека, и рече: Удари ме, моля. И человекът го удари, и с удара направи рана.
38Тогаз си отиде пророкът та чакаше на пътя за царя преличен с покров на очите си.
39И като минуваше царят, той извика към царя и рече: Рабът ти излезе всред сражението; и, ето, един человек като свърна на страна доведе едного при мене и рече: Пази тогоз человека; ако побегне някак, тогаз животът ти ще бъде вместо живота му, или ще платиш един талант сребро.
40И като се упражняваше рабът ти тук и там, той се изгуби. И рече му Израилевий цар: Този е съдът ти: ти си го съм изрекъл.
41Тогаз ускори та дигна покрова от очите си; и позна го Израилевий цар че беше от пророците.
42И рече му: Така говори Господ: Понеже ти пусна от ръката си человека когото аз бях определил за изтребление, заради това животът ти ще бъде вместо неговия живот, и людете ти вместо людете му.
43И отиде си Израилевий цар в дома си дряхъл и огорчен, и дойде в Самария.