1И аз, братие, когато дойдох при вас, дойдох не с превъзходството в слово или в мъдрост да ви възвестя свидетелството Божие;
2защото решил бех да не зная между вас нищо друго освен Исуса Христа и него разпет.
3И аз при вас бех немощен, в страх и в големо треперане;
4и словото ми и проповедта ми не биваха с думи убедителни от человеческа мъдрост, но с доказателство от Дух и сила;
5за да бъде верването ви не чрез человеческа мъдрост, но чрез сила Божия.
6А говорим мъдрост между съвършените; но не мъдрост от този век, нито от господарите на този век, които преминават;
7но говорим в тайна премъдростта Божия, скритата, която Бог от преди вековете е предопределил за наша слава;
8която никой от господарите на този век не е познал; защото ако биха познали, не биха разпели Господа на славата,
9Но според както е писано: \Око не е видело, и ухо не е чуло, и на человек на сърдцето не е дохождало, това което е приготвил Бог на тези които го любят.\
10А нам Бог откри това чрез своя Дух; понеже Духът всичко, даже и дълбините Божии, издирва.
11Защото кой от человеците знае человеческите неща освен духа на человека който е в него? Така и Божиите неща никой ги не знае освен Духа Божий.
12А ние приехме, не духа на света, но Духа който е от Бога, за да познаем това което е дарено нам от Бога;
13което и възвестяваме, не със словеса научени от человеческа мъдрост, но със словеса научени от Духа Светаго, като сравняваме духовно с духовно.
14Естественият обаче человек не побира това което е от Духа Божия; защото за него е безумие, и не може да го разумее, понеже то духовно се изпитва.
15Но духовният человек всеко нещо изпитва; а той от никого се не изпитва.
16Защото, \Кой е разумел умът Господен за да може да го настави?\ А ние имаме ум Христов.