1През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.
2[Рекох]: Ще стана сега и ще обиколя града По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.
3Намериха ме стражарите, които обхождат града; [Попитах ги]: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
4А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го пуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.
5Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта [ми] преди да пожелае.
6Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всякакви [благоуханни] прахове от търговеца?
7Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни
8Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.
9Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:
10Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав [плат; ]Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.
11Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.